Нацуме Сосеки е специален автор, който всеки любител на японската литература трябва да прочете. Сочен е за любимец на много съвременни творци, а сънародниците му го обичат като национално съкровище – до степен, в която ликът му двадесет години е бил върху банкнотата от 1000 йени.
Въпреки че е издаван в България, Сосеки е трудно откриваем, или поне аз самата съм удряла на камък. За щастие, издателство „Изток-Запад“ ни предлага прекрасно двуезично издание на „Момчето“, едно от най-прочутите произведения на японския майстор. Исках книгата да узрее в главата ми, преди да ви я представя. Може би ми отне малко повече време, но дори след месеци си остава все толкова хубава.
Приключих с академичната литература, няколко мъчителни за мен практики към университета и натоварена сесия, чрез която да се домогна до заветното семестриално завършване. Като човек, който е изучавал Педагогика и активно се е занимавал с деца в продължение на няколко месеца, изобщо не исках да пипвам литература, обвързана с учебната система.
Периодът без художествена литература беше твърде дълъг, а „Момчето“ ме чакаше най-отгоре на купа с книги за четене. Нямах търпение да я започна. Бях прегледала отгоре-отгоре за какво става въпрос: момче без майка, отраснало в дома на баща богаташ, поради някаква причина отива да работи в провинцията. Супер! Сблъсък на социалните нива! Описание на японските обществени прослойки и контраста между тях! Прекрасно! Нищо общо с педагогиката!
Представете си изненадата ми, когато се оказа, че главният герой всъщност става учител по математика в провинциално училище, намиращо се на един от най-южните японски острови… Ясно, спасение от учебната система няма.
Оригиналното заглавие на произведението е „Ботчан“, такова е и на почти всяко чуждестранно издание, 
което намерих в интернет. Изразът ботчан означава „млад господар“, но мисля, че решението на български да бъде преведено именно като „Момчето“ е добър, защото наистина представя романа точно.
Както вече споменах, главният герой произхожда от сравнително богато семейство, живеещо в Токио. Баща му го игнорира, брат му си витае в свой собствен свят и единственият човек, който всъщност се занимава с него, е семейната прислужница Кийо. За съжаление, Кийо неволно заблуждава момчето за света и неговото устройство и младият господар израства далеч от представата за естествената човешка природа.
Когато отива в провинцията и влиза в системата, той се сблъсква с абсолютно различен свят. Хората са сприхави, всеки си гледа своята паничка и непрестанно се впуска в конфликти, представите за „излагане пред обществото“ са тотално различни, а децата… ах, децата са си деца. Срещите с малчуганите ми бяха особено забавни, защото се припознавах в много от ситуациите. Показателно е, че децата в Япония от началото на XX век не са по-различни от децата в България като поведение и начин на мислене.
Ако се поразровите в интернет, може да срещнете мнения, че главният герой всъщност е доста благороден, честен и принципен, а злата провинция го тормози с простотата си. Аз не видях нещата по този начин. Нашият ботчан е израснал, игнорирайки истинския свят заради ситуацията вкъщи и най-вече заради прислужницата Кийо, която винаги гледа да го окуражи. Дори фактът, че е учил в Токио, където все пак се намира в естествената си среда, допринася за неговото невежество. За мен Момчето има някаква изкривена, почти утопична представа как трябва да се държат и да се отнасят един към друг хората. Същевременно самият той доста често се проявя като тесногръд и арогантен тип, който посреща почти всяко положение с пълно отрицание.
Нацуме Сосеки (снимка: alchetron.com)
Книгата донякъде изразява личните впечатления и преживявания на Сосеки, тъй като самият той за кратко е бил учител. Ето защо можем да вярваме, че всяка описана ситуация е болезнено достоверна. Сосеки даже е проявил доза самокритичност. „Момчето“ е изпълнена с нелепи истории и много хумор. Книгата ни представя чудесен, пъстър поглед към Япония и нейните обитатели, показва ни колко е трудно да се приспособиш към нравите в малкия град и доколко те биха могли да те променят.
Както не ми се четеше литература за учебната система, така и приключих с „Момчето“ и даже исках още, защото Сосеки е майстор. Истински. С една-единствена ситуация, с едно-единствено разсъждение на главния герой е способен да разкаже страшно много за хората, за мисленето ни, за света, който ни заобикаля, за Япония и нейното общество. „Момчето“ е много ценна книга!
