Обичам книги с досадни устатковци. Smartasses, които почти всеки в книгата иска да претрепе, а на теб ти иде да ги перваш зад врата през страница. Такъв съм си – кефя се на перковци, особено да чета за тях. През декември беше Еркюл Поаро (да, обещавам ревю скоро, наистина!), през януари – Ч. Мордекай.
„Мордекай“. Господин Ч. Млад левент (по-скоро на средна възраст) с особен интерес към произведенията на изкуството. Вероятно изкусен мошеник, но много чаровен, винаги усмихнат и любезен. И да, със сериозни проблеми с полицията.
Чарли Мордекай се озовава в центъра на скандал с крадена картина, а за да изкупи вината си, трябва да прелети до Америка и да установи контакт с друг хипербогат „агент“. Ако вмъкна, че дендиподобният Мордекай изглежда нелепо, разхождайки се отвъд Океана, ще е меко казано. Трябва обаче да му се признае, че успява да извлече дивиденти от странността си в очите на останалите. Е, не и при сблъсъка си с полицаите, но там… боли даже и да го опиша…
Ще се влюбите в изказа на тази книга. Две думи, изразени с 3 прекрасни изречения (ама наистина!) – тотална главоблъсканица, препращаща ви асоциативно наляво-надясно. Рядко употребявани и в този смисъл адски красиви думи, заради които и преводачът Богдан Русев заслужава силни адмирации.
Разбира се, ако не вървеше от известно време трейлър на филма с Джони Деп, вероятно щях да усетя по различен начин книгата на Кирил Бонфилиоли – малко по-сериозна, още по-изтънчена и може би леко снобска. Обаче и Джок нямаше да ми е толкова интересен, ако не го визуализирах като supercharged Пол Бетани.
Хубавото в случая – прочетох книгата, преди да съм изгледал филма, така че… съм добре настроен и към екранизацията. Забавлявайте се с нея!
Трейлърът на филма можете да гледате тук:
