От доста време имах планове на каква възраст точно ще се оженя, кога ще имам деца, как ще се развие кариерата ми. После се появи Жената и направи всичко на пух и прах. Тя, Жената, обаче не се появи чак толкова лесно, вероятно защото обикновено съм доста смотан и скован с другия пол (по-силният пол, няма да спирам да го повтарям), а и в много от случаите интересът ми се е изчерпвал бързичко…
Звучи ли ви познато, момчета? Е, това е моят живот допреди няколко дни и го прочетох прилично добре описан точно преди сватбата си в ултразабавния роман „Великолепната жена“ на Греъм Симсън.
Главният персонаж Дон Тилмън е истинско олицетворение на смотаняка у всеки мъж. С тази разлика, че е нещо като бог в областта на генетиката. Животът му преминава без приятели (с две изключения), по строго разпределени графици, в постоянна работа на синапсите му и… определено без нужда от объркващата намеса на другия пол. Е, 40-те обаче чукат на вратата, така че Дон подготвя доста подробен въпросник, благодарение на който да намери перфектната жена. И търсенето започва!
Честно казано, това е една от най-забавните книги, които съм чел, като самото „обличане“ на романа е доста по-силно от самите шеги вътре. Разказът е от първо лице, можете да се смеете с глас дори само при структурата на мисълта на Дон и това, което се случва в главата му при първия признак на хаос. Струва си да проследите промяната в начина му на мислене след проявата на Роузи, а промяната в желанието му за живот – е, тя ще ви даде криле да пожелаете подобна и в своето ежедневие.
Книгата излезе у нас още през февруари, но нямаше как да не изчакам с четенето до последните дни преди сватбата. Че как иначе човек да осмисли най-добре живота си, ако не го „погледне“ през страниците на забавен диклит шедьовър?!
