В „Забранете тази книга“ от Алън Грац авторът Дав Пилки – реално съществуващ писател, посещава основно училище „Шелбърн“. През 2014 г. Пилки публикува статията, която ще прочетете по-долу, в онлайн изданието Huffington Post.
Дав Пилки (снимка: Кай Сузуки)
През 2012 и 2013 година поредицата ми „Приключенията на Капитан Гащи“ се нареди на първото място в списъка на Американската библиотечна асоциация за най-често забранявани книги. Няколко пъти преди това също съм попадал в този списък, но никога на върха. Беше си изненада за мен, особено като се има предвид, че изпреварих „50 нюанса сиво“.
За да няма недоразумения, трябва да посоча, че в книгите ми няма секс, няма вулгарности, няма наркотици и няма сцени на насилие (поне не такива, каквито не бихте намерили в комикс за Супермен от 1950-а). Така че какъв е проблемът?
Всичко се свежда до простичкия факт, че не всяка книга е подходяща за всеки читател. Има възрастни, които никак не намират за забавни нещата, на които се смеят повечето деца, и затова се опитват да ги потъпчат. Всички познаваме такива хора, нали?
Наскоро едно момче ми разказа как учителката му го чула да се смее, докато чете „Капитан Гащи“ в училище. Когато погледнала какво чете и видяла корицата, изтръгнала книгата от ръцете му и заявила, че не позволява „подобни боклуци“ да се внасят в класната й стая.
Малко по-късно в обедната почивка момчето видяло учителката да чете книгата (какъв шок!) и се изненадало още повече, когато забелязало, че се смее. Когато ученикът се приближил и я попитал какво става, тя се извинила и му върнала книгата. Учителката взела прибързано решение, съдейки само по заглавието и по корицата, и в опита си да насочи ученика към „истинска литература“, замалко да го откаже от четенето изобщо.
Целта, която се опитвам да постигна с „Капитан Гащи“, е да разсмивам децата и да им дам положително читателско изживяванеб – особено на онези, които нямат особено желание да четат, – в критичната за тяхното развитие възраст от 7 до 10 години. Съществува голяма опасност децата в тази възрастова група, които „мразят да четат“, да се превърнат във функционално неграмотни възрастни. Така че, когато някое дете хареса някоя книга – дори да е книга, която възрастните не одобряват, това наистина е ГОЛЯМА РАБОТА.
Нашата задача като възрастни е да уважаваме правото на децата да избират какво да четат. Деца, които се забавляват, докато четат, запечатват в умовете си парадигмата, че четенето е ценно и възнаграждаващо. Именно тази парадигма превръща обикновените деца в читатели за цял живот.
По време на среща с читатели неотдавна една майка дойде и ми благодари за книгите за Капитан Гащи. След смъртта на баща му те били единственото нещо, което успявало да разсмее сина й.
Този разказ ми напомни за толкова много други истории, които съм чувал от родители. Истории за това как моите глуповати книги често са единственото нещо, което носи смях в някои от най-мрачните ситуации в живота на децата.
Едно семейство сподели, че е погребало сина си с любимата му колекция „Капитан Гащи“, а родителите продължават да препрочитат книгите всеки път, когато изпитат нужда да си припомнят звука на смеха му или веселия му нрав.
Предпочитам да се съсредоточа върху тези истории, а не върху шепа активисти, които отнемат избора на децата ни.
Автор: Дав Пилки, автор на „Капитан Гащи“
Превод: Милена Ташева
