Често се случва след някоя криминална история да мина на по-леко четиво, като например чиклит. Познавам творчеството на доста писателки от този жанр и романите на Софи Кинсела са сред любимите ми (с изключение на историите за Беки Б.). „My Not So Perfect Life“ е едно от най-новите й заглавия, което по щастливо стечение на обстоятелствата получих на английски и прочетох на един дъх.
Романът притежава всичко необходимо за един успешен чиклит, а именно готина, забавна героиня с малко шантаво, но мило семейство, която тъкмо започва вълнуваща нова работа в града на мечтите си – Лондон. Историята се заплита още повече, когато на хоризонта се появява интригуващ романс. „Неочаквано“ всичко се преобръща и героинята е принудена да се изправи пред редица трудности, докато накрая птичето на щастието отново не каца на рамото й.
Дотук в сюжета няма нищо изненадващо и въпреки това се хванах, че често препоръчвам книгата. Мисля, че основната причина са приликите, които открих между себе си и главната героиня. Припознах се в нея, в невинаги приятното придвижване с градския транспорт, в мечтите за вълнуващи приключения в големия град… Може би затова историята ме грабна още от първата глава, а благодарение на забавните моменти и щастливия край уикендът ми се превърна в чудесно бягство от реалността.
Под повърхността обаче Кинсела поставя и няколко важни въпроса – за фалшивия образ, който градим в социалните мрежи, и за твърде високите очаквания, които поставяме към себе си и към живота си. Последното до голяма степен може да се отдаде на сравняването с другите, което отново е обвързано със социалните мрежи. Трябва да поясня, че в нито един момент авторката не отрича новите технологии и ползата от модерните методи за комуникация – просто ни показва по-градивен, по-истински път, по който да общуваме чрез тях.
Другото послание, което според мен повече книги, насочени към дамската аудитория, трябва да предават, е да бъдеш себе си. Ако не се чувстваш добре с лъскавата прическа и грим, екстравагантните скъпи дрехи и неудобните маркови обувки, зарежи ги! Не се измъчвай, за да влезеш в калъп, който не ти приляга. И да, знам, че фразата „бъди себе си” е донякъде изтъркана, но вярвам, че все още ни е необходима, защото автентичността е важно човешко качество, което, за съжаление, не сме развили напълно.
Последният урок, който си извлякох от романа, е, че животът не трябва да бъде перфектен. В епохата на филтрираните снимки, фалшиви онлайн образи и идеализиране на всичко и всички е лесно да забравим, че животът просто си Е и най-важното е да го живеем, с всичките му хубави и лоши дни, трудности и малки победи. „My Not So Perfect Life“ ми го припомни по един забавен и приятен начин и затова се надявам скоро да видим книгата и на български език.
