„С дълбока скръб съобщаваме, че ни напусна Константинка Калайджиева, първата жена директор на Народната библиотека, чиято всеобхватна дейност ѝ отрежда място на бележит теоретик, далновиден стратег и успешен практик, като действията ѝ довеждат до значими положителни резултати в областта на библиотечното дело в България“, съобщиха от Българската библиотечно-информационна асоциация.
Тя е родена на 5 декември 1921 г. в София, в семейство на българи от Кукуш – Егейска Македония, които след Балканските войни се заселват в България. През 1940 г. завършва с отличие Втора девическа гимназия. Включва се като доброволка в частите на Първа българска армия и участва в Отечествената война, а през 1946 г. завършва немска филология в Софийския университет.
През 1948 г. завършва шестмесечния Стажантски курс за библиотекари с висше образование, организиран в Народната библиотека, и остава да работи в нея като организатор на този курс. През 1950 г. е изпратена в Комитета за култура, където създава и ръководи в продължение на две години отдел „Библиотеки“. Участва в създаването на Държавния библиотекарски институт. През 1952 г. се връща в Народната библиотека, като в продължение на 27 години я ръководи – от 1956 до 1965 г. е заместник-директор, а от 1965 до 1983 г. е неин директор.
Целият професионален и житейски път на Калайджиева е посветен на библиотеките. На тях тя отдава всичките си знания, опит и енергия.
„Като директор на Народната библиотека тя създава екип от отлични специалисти и я развива като институция от национално значение. Нейната дейност, многобройните ѝ публикации, компетентност и ерудиция намират международно признание с избора ѝ за член на Изпълнителния комитет на ИФЛА, международен консултант и един от тримата членове на Съвета по библиотечните въпроси към Генералния секретар на ЮНЕСКО.
Научнопубликационната дейност на Константинка Калайджиева представя широтата на мисълта и мащабите на извършената под нейно ръководство работа през годините“, допълват от ББИА.
Тя има над 250 публикации (книги, студии, статии, доклади и др.), издадени у нас и в чужбина. Най-сериозният ѝ труд са „Материалите за историята на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 1944 – 1978“, които представят, на базата на огромен брой проучени документи и личен опит, изграждането на Националната библиотека като съвременен научен институт и на библиотечното дело в България.
След като напуска библиотеката поради несъгласия с Министерството на културата, Калайджиева продължава да работи активно, за да докаже, че библиотеките са смисълът на нейния живот. В редица интервюта критикува дейността на националната, а и на други библиотеки. За своята огромна по мащабите си съзидателна дейност тя е удостоена със званието „Заслужил деятел на културата“, носител е на много държавни отличия, сред които и орден „Св. св. Кирил и Методий“, І степен. През 2016 г. отказва най-високото отличие на Министерството на културата – наградата „Златен век“, като посочва, че наградата е обезсмислена заради „липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело“ и е факт, че „постиженията, заради които е присъдена наградата на Министерство на културата, вече не съществуват“.
„Дълбок поклон пред паметта на Константинка Калайджиева. Почивай в мир!“, пишат още от библиотечната асоциация.
