На разходка в Пловдив – 5 места от романа „Вечен град“, които да посетите

„Вечен град“ (изд. „Софтпрес“) е най-новата книга на популярния писател и преводач Богдан Русев. Криминален роман, който ни среща с необичаен тандем, напомнящ на любимите ни Холмс и Уотсън, и ни прави част от разследване на поредица от съмнителни самоубийства. А всичко това, докато се разхождаме из улиците на града под тепетата – Пловдив. Ето и 5 от местата, които играят ключова роля за сюжета и можете да посетите на живо.

Булевард „Марица“

Крайбрежната улица до река Марица привлича все повече туристи и се превърна в любимо място за разходка на местните жители. След като булевардът бе изцяло обновен по случай домакинството на Пловдив като Европейска столица на културата през 2019 г., днес по него има дълга велоалея, накацали пейки с романтична гледка към реката и модерни детски площадки, които носят разнообразни забавления за малчуганите. По булевард „Марица“ минаваме и в компанията на Бързаков – един от главните герои във „Вечен град“, а поводът – там се намира офисът на жена, изигирала ключова роля за историята в романа.

„От страната на реката се виеха чайки и още някакви птици, които не разпознавах. Веднъж бях про­чел в местния вестник, че по поречието на Марица в рамките на града живеят няколкостотин вида „перна­ти обитатели“.

Капана

„Капана“ е културният център на Пловдив. С множеството си малки и кокетни улички, пълни с арт магазинчета, кафенета и заведения, той се превръща в лабиринт, в който човек с удоволствие би се изгубил. Сцена на множество интересни събития от културната програма на града, както и любимо място за срещи – „Капана“ носи своя енергия, която неминуемо привлича и нашите герои от книгата. В кафенето „Котка и мишка“ Бързаков и неговата „партньорка“ в разследванията – доктор Филипова, се срещат със стар приятел, за да потърсят съвет около необичайните случаи, с които се сблъскват.

„Ма­сите на пешеходната уличка навън бяха пълни с живописно облечени и татуирани хора, а разговорите се водеха на няколко различни езика. Ние бяхме един­ствените клиенти, седнали вътре, а разговорът на на­шата маса се водеше на български, но за мен все едно беше на чужд език.“

Пешеходната улица

Веднъж освободен от магията на „Капана“, човек поема по централната пешеходна улица на Пловдив. Независимо по кое време от деня изберете да се разходите по нея, тук винаги ще срещнете върволица от хора – посетители на града, които разглеждат аристократичните фасади на сградите, съхранили стария облик на Пловдив; младежи, запътили се към Бингото – сборен пункт за срещи; стари познайници като коминочистачът, когото всеки иска да пипне за късмет. И точно до големия фонтан срещу кметството се намира ресторант „Атлас“, където Филипова и Бързаков се отбиват, за да разговарят набързо с една от знаковите фигури за разследването.

„Оставихме колата там и се върнахме пеша до ресторант „Атлас“ по това, което в последно време започнаха да наричат „най-дългата пе­шеходна улица в Европа“.

„Влязохме в ресторанта, но никъде наоколо не се виждаше маса, достатъчно голяма да побере предста­вители на местната власт, бизнеса и културната об­щественост, творци и гости на града. Агнес решително подмина сервитьора, който се опита да ни настани, и пое нагоре по стълбите към втория етаж.“

Изложбена зала „2019“

В края на пешеходната улица, от другата страна на градския парк, познат още като Цар Симеоновата градина, се намира емблематичният клуб „Фарго“, където работи Бързаков. А точно срещу него е новооткритата изложбена зала „2019“. Като част от Градската художествена галерия, тя гостоприемно отваря врати за хора, които се интересуват от съвременното изкуство и предлага пространство за организиране на големи изложби както за класически, така и за нови и модерни творби. Бързаков посещава за пръв път галерията е доктор Филипова, която го кани да я придружи за откриването на поредната изложба.

„Беше изчистена бяла постройка с формата и чара на правоъгълен пара­лелепипед. Сигурно бях минавал покрай нея стотици пъти, без да ѝ обърна внимание. Спомних си, че преди на същото място имаше нещо друго, а след това дълго време имаше строеж – очевидно на новата сграда на галерията. Да се твърди, че не следя отблизо сцената на изобразителното изкуство в Пловдив, би било слабо казано.“

Младежки хълм

Освен с хилядолетната си история, Пловдив е известен и със своите тепета. Макар днес да не са запазени всичките седем, тези, по които все още можете да се разходите, разкриват великолепна панорама към града. Едно от тях е Джендем тепе, което местните наричат Младежкия хълм. През последните години през уикендите тук се организират множество фестивали на открито, а в делничните дни родителите водят децата, за да ги качат на Детската железница – малко влакче с три вагона, от които се чува мелодията на любими детски песнички. С него може да се качите почти до върха на хълма – именно там горе се решава съдбата на Филипова и Бързаков.

„Сами­ят хълм беше най-високото от пловдивските тепета. Съвременното му име беше Младежкият хълм, но по­вечето хора продължаваха да го наричат със старото – Джендем тепе, „адският хълм“ или „хълмът на дяво­лите“. На ярката светлина на сутрешното слънце не се виждаха никакви дяволи, докато отивах натам.“

Поръчайте „Вечен град“ от издателство „Софтпрес“ и използвайте промокод azcheta20 за 20% отстъпка от коричната цена. Кодът не важи за заглавия, които вече са в промоция.