В края на това топло лято, ние, екипът на „Аз чета“, решихме да помолим членовете на Facebook групата „Най-хубавото от книгите“ да ни помогнат да съберем в една статия вълнуващи цитати за морето, хората, които живеят край него, и всичко, което се случва на морския бряг. Ето и всички прекрасни предложения, които получихме:
Woodland Sylva: „Очевидно можем да намерим убежище в поезията, да завържем приятелство с Океана, да слушаме гласа му, да продължаваме да вярваме в загадките на природата“.
Ромен Гари, „Птиците идват да умрат в Перу“
Милена Ташева: „Вълнàта е породена от дълбоките условия на океана – каза тя. – Човекът е породен от дълбоките условия на света. Човекът изниква от света и се носи като вълнà, докато не дойде моментът отново да потъне. Нагоре, надолу. Човек, вълнà“.
Рут Озеки, „Създания от време“
Ваня Хинкова: “Той винаги мислеше за морето в женски род. La marе, както го наричат хората на испански, когато го обичат. Случва се тези, които го обичат, да злословят за него, но тези думи винаги се казваха тъй, сякаш морето е жена. Някои от по-младите рибари – онези, които връзваха въжетата си на шамандури и притежаваха моторни лодки, купени, когато черният дроб на акулите струваше много пари – наричаха морето el mar, което е мъжки род. Те гледаха на него като на съперник или местност, или дори като на враг. Но старецът винаги мислеше за морето в женски род, като нещо, което щедро прави или отказва големи добрини; и ако морето беснееше и вършеше злини, то бе, защото не можеше да не ги върши. „Луната ú действа, както действа на жената“ – си мислеше той.“
Ърнест Хемингуей, „Старецът и морето“
Огняна Асенова: „Морето е като любовта. Дори ти да си тръгнеш от него, то не си тръгва от теб. Знаеш ли защо се връщаш при него непрекъснато? Дава ти тишина, за да си чуеш отговорите. А любовта винаги е правилният отговор на всеки въпрос. Единственият правилен“.
Мария Лалева, „Живот в скалите“
Огняна Асенова: „Ние сме като морето и пясъка – всеки е безкраен и сам без другия“.
Ребека Брандеуайн
Диляна Денева: „Ако край басейна срещнете жена, която не желае да мокри косите си, за да не си развали прическата, бягайте колкото ви държат краката. Ако скочи с крясък, скачайте и вие“.
Фредерик Бегбеде, „Любовта трае три години“
Ася Сократова: „Госпожо, Вие ме вълнувате, казало Морето на Луната, а рибарите хукнали да си спасяват лодките“.
Измислица ли е морето?
И щастието ли? Не вярвайте!
Не вярвайте на капитаните,
които го продадоха!
Не вярвайте и на проститутките
които го забравиха!
Не вярвайте и на поетите
които го изгубиха!
Не е измислица морето
и щастието съществува!
Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Достатъчно е да протегнете
ръката си, да се усмихнете
на някого и да му върнете
отнетото от капитаните
и проститутките —
о, мъничко
от вярата си във дърветата,
във най-щастливите предчувствия,
във поздравите на другарите,
във делниците и светкавично
вий ще намерите морето…
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви.
И портокаловото слънце
ще ви замести капитанската
фуражка, капитане мой!
Здравейте, капитане мой!
Не е измислица морето
и щастието съществува!
Христо Фотев, „Морето, най-голямото събитие“
Ирина Пекарева:
Морето е човек, забравил нещо
То тръгва към брега и пак се връща.
Припряно мачка синята си дрешка,
джобовете си трескаво обръща.
И ето че на пясъка се пръсват
вместо стотинки – мидени черупки.
Но магазините отварят късно,
а в тях какво ли може да се купи…
Човекът е море. Но той не знае
и в себе си да плува се опитва.
Ветрец, мечта и лодка взел под наем,
безгрижно плъзва се по мисъл плитка.
Животът е море. Но и смъртта е.
С морето вече всичко е сравнено.
Разкриха вече всичките му тайни.
А пък морето хич не го е еня,
защото е човек, забравил нещо.
Все тръгва към брега и все се връща.
…С кого и в колко утре имам среща?
Заключих ли добре вратата в къщи?
Къде отивам? Кой съм аз? Забравих.
Морава, мор, морал, морфин, умора…
Мърморя ли? Е, спирам. Но тогава
кой ще усети тихата ми м о р е с т ?
Бях бурно вчера, казвате? Не помня.
Обърнах кораб?!? Как успях самичко!
…Въздъхва то, оглежда се бездомно.
Морето е човек, забравил всичко
Красимир Обретенов
Ако все още не сте член на Facebook групата „Най-хубавото от книгите“, можете още сега да се присъедините. Там ще откриете множество интересни и запомнящи се цитати и да обсъждате любимите си книги.
Снимка на публикацията: Pexels
