Още един дебют в българската модерна поезия без рима, издаден от „Жанет 45“, привлече интереса ми. „Напускане на спомена“ от Вангел Имреоров e първата стихосбирка на автора и е приютила едни от най-добрите му творби, публикувани през времето в различни онлайн медии.
Мисля си, че публикуването на тази книжка слага окончателна точка, един дълго бленуван финал на определен период от живота на своя създател. Защото всяка дума вътре е посвещение. На жена. На Ана. Една истински обичана дама, чието място е останало в миналото. И на страниците на едно завинаги.
Аз съм от хората, които вярват, че споделената болка може да се разгради във възприятията и енергията на човека отсреща… и по този начин част от нея да се изпари у онзи, който я носи – просто да спре да тежи, да не напомня за себе си. Убедена съм, че когато дадеш на тъгата си място да се осъществи докрай, когато я изживееш до личния си максимум, нямаш друг път, нито друг избор, освен да я възприемеш различно – да я заобичаш заради поезията, която напява в душата ти, и да й благодариш за урока, който ще осветява пътя ти напред.
„Напускане на спомена“ ни съпровожда през етапите на преживяването на Вангел Имреоров – преход, вероятно познат на мнозина от нас. Всеки, усетил някога такава всепоглъщаща любов, би могъл да хареса неговите стихове, стига да им отдели нужното време насаме.
Сигурно и ти, читателю, би могъл да се разпознаеш в отражението на огледалото като човека, който след раздялата е продължавал да търси нейното лице… И все по-рядко го е намирал в избелелите си спомени. А сянката на това старо присъствие е продължила да крачи до теб. До твоята – на този, който си бил преди, с нея. Докато не те е превърнала в някой, който съществува, за да преживее отминалите дни насън, но отново. За да се събуждаш нещастен и безсмислен в настоящето. Докато не си осъзнал, че там, в миналото, нищо и никога не се променя, и болката никога няма да изчезне, ако останеш заключен в себе си.
Да се откъснеш, да притъпиш – тази битка, която поетът е водил със себе си, е спечелена, щом вече знаем за нея. Щом е споделил колко струва да бъдеш сам, какъв лукс е самотата пред алтернативата на грешната компания. През колко много трябва да преминеш, преди да напуснеш спомена… като приятел.
Поетичният сборник се появи на пазара през юли тази година, а първото му представяне беше част от културната програма на „Алея на книгата“ в София. На 12 октомври 2017 г. от 18:30 ч. в „+ това“ ще се състои още едно събитие с автора, на което Марин Бодаков и Стефан Иванов ще споделят своите впечатления от „Напускане на спомена“.
