Няма нищо по-естествено от тоалетната. Тя е част от битието ни…нито по-добра, нито по-лоша от другите стаи в дома ни. Седи си там, колкото и да се опитаме да я изтикаме в някой тъмен ъгъл и да я забравим. Жестокия естествен ход на нещата повелява – дори на великите умове се налага да прекарват време в този малък храм на усамотението.
Защо тогава тоалетната се появява толкоз рядко в изкуството?
Няма нищо по-естествено и от мухите. Те кацат върху домашния сладкиш, още топъл и ухаещ…току-що изваден от печката…след което отиват на бунището…настаняват се сред фъшкиите. И това е толкова в реда на нещата. И мухите се опитваме да ги прогоним и изтребим от незапомнени времена. Но уви…трудно е да нарушиш естествения ход на нещата. А и той не бива да се нарушава.
***
В „Естествен роман“ Георги Господинов се опитва да говори естествено за неестествените неща. Любовта, която се превръща в отчуждение. Съпругата, която е бременна от друг мъж. Детето, чиито баща не е той. Романът е не само лична (измислена или не) история, но и страшно поради своята истиност предсказание за бъдещето. Човеците ще престанат да бъдат човеци не заради катастрофи и войни, а заради растящата пропаст помежду им. В света на постоянната свързаност сме все по-далеч един от друг. И това е толкова неествествено.
Прочетете още ревюто на Лили за „Естествен роман“ и още ревютата на „Физика на тъгата“ и „Невидимите кризи“ на Георги Господинов
