Стайнбек не е писател, той е художник, на места, на хора, на съдби.
Художник е на това, което е скрито за очите, но не и за душата. Той рисува неказаното, непомисленото, всичко онова отвъд Рая, което единствено можем да доловим с красивите словосъчетания и приятното душевно гъделичкане на неговите творби.
„Небесните пасбища“ е типичната картина на човешкия жанр на Стайнбек. Книга, сбор на разнообразни малки – скрити, неизказани, неразкрити персонални истории. Лични разкази за едно място и за неговите жители и техните малки тайни трагедии и триумфи в Las pasturas del cielo.
Дебелата едва 192 странички книжка събира красиво нарисувани картини, които не те обвързват силно с героите на повествованието, но непременно те карат да им съпреживяваш. Съчувстваш им искрено и ги разбираш, защото макар да живеят в Небесните пасбища, те са същите реални човешки същества, които сме и ние самите. Сред тях са лудите, мързеливите, уважаваните, работиливите, сприхавите, търпеливите, красивите, мрънкащите, потайните…
„Небесните пасбища“ са мечтаният Рай, гледан отвисоко, от ръба на хълма, където не се виждат детайлите на обикновения изпълнен с лични трагедии, размишления и случки живот. На практика те са място, където просто едни се крият, други лекуват тялото или душите си – място, където някои побеждават своите призраци, а други откриват нови.
Но „Небесните пасбища“ са преди всичко арена на времето и хората в неспирния кръговрат на живота, на съдбата като предначертание и случайност. И да, мястото, природната красота и корените на миналото са просто безмълвните свидетели на всички малки човешки болки и искрени усмивки.
Прочетете още:
Ревютата на „Към един незнаен бог„, „Пътешествие с Чарли. В търсене на Америка„, „Тортила Флет„, „Гроздовете на гнева“ и „В неравна борба“ в Аз чета и ревюто на „Ярко сияние“ в Книголандия.
Не пропускайте да прочетете и публикацията за живота на Стайнбек в „Големите“
