В работата ми по последните няколко корици всяко заглавие със своята типография не само отговаря на същината на книгита, а вече е неразделна част от графиката. Заглавието е 75% от корицата, както Манол от Жанет-45 обича често да казва. Когато обаче имаме унисон с другите графични символи, тогава вече имаме цялостно възприятие, а не сбор от добри фрагменти.
„Нека големият свят се върти“ на Колъм Маккан е един такъв пример. Тук нямаме съвършенство на отделните елементи, но за сметка на това присъства силна цялостност и неразделност на илюстрирана идея и типография. Няма да се спирам на това как точно съм подбрал отделните елементи, читателите много лесно ще разберат. Ще вметна само, че така се запалих и след прочитането й веднага гледах Man on Wire, чиято история е лайтмотив на ключовия разказ в книгата.
Иска ми се да акцентирам на серията уъркшопи с Кирил Златков по калиграфия, които Нагледна миналата година организира, и влиянието им върху типографията, което те оставиха у мен. Събрахме се едва 7-8 пъти за по два часа. Не станахме калиграфи, не усвоихме някаква сложна и съвършена техника. Въпреки това Киро с личния си пример, по-един много лек начин успя да възпита в нас отношението към буквата и съответно шрифта. Пишехме и бришехме с най-различни разнообразни инструменти: от дюлгерски молив, до през паче перо, подострен бамбук и стигнем до класическата перодръжка. По този начин много лесно може да стигнеш до същината на писмото.
И в резултат се появиха първо „Непорочните самоубийства„, след това „Мирис„, „Хлебарката“ и сега „Нека големият свят се върти„, който се оказва завършващото звено в един нов цикъл от корици. Тук заглавието е част от плетеницата въжета, по които главното действащо лице (Кориган) се опитва да върви и да пази баланса между светското и духовното. Трудният баланс също като при въжеиграча от централния разказ:
… накрая всичко се свежда до въжето. Той и жицата.
Шейсет и пет метра преодоляно разстояние. Кулите бяха
проектирани да се залюляват с почти метър по време на буря.
Един силен порив или внезапна промяна в температурата и
въжето можеше да се изпъне и да подскочи. Това беше едно
от малкото неща, които щяха да останат в ръцете на шанса.
Пристъпил ли е веднъж по въжето, или ще трябва да избег-
не подскачането, или да полети надолу. Едно поклащане на
сградите можеше да скъса жицата на две. Разръфаният край
на въжето би могло, летейки, да обезглави човек с хирурги-
чески разрез.
П.С. Да не забравя накрая, но в никакъв случай на последно място – благодарности за безценната помощ, която винаги получавам от Ъгъл за съвети, свързани с шрифта, и на Пенка за самите графики.
