Приключих „Ненагледна моя” на Чък Паланюк (изд. „Ера“) със смесени чувства и дълго време се чудих дали изобщо да пиша за романа. Все пак реших да споделя моите мисли върху прочетеното, тъй като сюжетът ме заинтригува още когато книгата излезе и нямах търпения да видя как е развит. Точно това допринесе и до голяма степен за моето разочарование, тъй като имах по-високи очаквания.
Като начало, спечели ме закачката с романа със сивите нюанси, което, разбира се, не е основната идея. При Паланюк посредствената Пени си е съвсем обикновена и богатият милионер не се влюбва в нея. Тя става неговото опитно зайче в експериментите му за секс играчки „Ненагледна моя”, които всъщност се справят значително по-добре от мъжете. А когато те излизат на пазара, жените полудяват по тях и, както казва рекламата, съпрузите наистина стават излишни.
А след това… ами след това си е книга за смъртоносното (буквално) удоволствие и какво се случва, когато му се отдадеш напълно и се откъснеш от всичко друго. Всеизвестна истина е, че сексът продава, но очевидно може и да заробва. И тук Паланюк просто ме изгуби. Прекалено много преекспонира идеята и стана доста нереалистично. Всичките тези милиони жени, които се отдадоха на самозадоволяване и тотално се занемариха във всички отношения. Все си задавах въпроса: нали всичко е за пари, как, по-дяволите ще си плащат после за секс играчките, като се превърнаха в тотални зомбита и спряха да работят? Нямаше смисъл за мен!
Да, идеята на Паланюк е именно тази, да стресне и да покаже докъде може да доведе консуматорското ни общество, отдадено на фалшиво самозадоволяване на своите нужди. И все пак, щеше да ми хареса повече, ако сюжетът беше развит по-реалистично, за сметка на доста по-апокалиптичната визия. Вероятно това е била авторовата цел, да хиперболизира и преувеличи до крайност, но на мен просто не ми допадна.
Другата ми критика е относно секса. Чела съм всякакви описания – романтични, чувствени, брутални, скучни и т.н., но досега не бях попадала на секс, представен като научно-клинично изследване. Ами не, благодаря. И тук според мен Паланюк попрекали с описанията, то не беше мерене на пулс, то не бяха латински наименования и коя част на тялото каква функция изпълнява и как точно протичат всички връзки и водят до възбуда. Много натуралистичен ми дойде стилът на автора. А като пък се добавят и езотеричните елементи, стана едно пълно омешване.
За да не съм само негативна, разбира се, добре е развита идеята и критиката на консуматорското ни общество. И докъде може да стигне то, отдавайки се безогледно и егоистично на хедонистичните си удоволствия, не носещи нищо освен фалшива наслада. Защото преследването само на чистото удоволствие никога не носи щастие. И все пак, „Ненагледна моя” няма да попадне сред запомнящите се книги за 2014 година, но пък се чете бързо и с нея може да прекарате няколко развлекателни часа.
Вижте още ревюто на Милена Ташева, както и на Христо в „Книголандия“.
