„Снежния човек“ – неподправеният страх, сковаващ като лед

Краят на есента. Студени ветрове хулиганстват на воля. Земята се предава и изстива. Готви се за дълъг зимен сън. Първите снежинки се спускат от небето и удобно се настаняват по скованата от студ земя. Скоро е натрупало достатъчно, за да могат детските игри в снега да започнат. Хвърчат снежни топки, звънти смях. Пред поредната къща внезапно се е появил снежен човек, втренчил леден поглед в постройката. Смъртта е тук и е неизбежна. Отново.

Хари Хуле е полицейски инспектор, който е далеч от това да бъде образец за подражание. Води тежка битка с алкохолното изкушение, жената на живота му живее с друг мъж, а колегите му го смятат най-малкото за странен. Мисълта му не винаги звучи стройно и логично и не е трудно да изгубиш доверие в него. Полицейските му инстинкти обаче не подлежат на съмнение. И ако трябва да сме докрай честни, единствен той (със скромната подкрепа на амбициозната Катрине Брат) е в състояние да разгадае зловещо заплетения пъзел, поставен от снежния човек.

Каква е връзката между всички изчезнали жени? Каква е причината за жестоките им убийства? И защо един невинен мил детски приятел, какъвто винаги е бил снежният човек, се превръща в страховит символ на мъст, агресия и безупречно осъществени брутални престъпления? Ще успее ли Хари Хуле да се справи със сложното балансиране между несретния си личен живот и най-тежкия случай в кариерата му?

Ю Несбьо е написал страхотен криминален роман, изпипан детайлно и държащ читателя под постоянно напрежение. Обемът на книгата, макар и голям (около 500 страници), се топи със скоростта на пролетен сняг. Авторът е поставил множество клопки за четящия, водейки го умело точно там, където иска да е. Поне на два пъти бях убеден, че Несбьо се е издал и съм разкрил кой стои зад безмилостните убийства. За мое голямо щастие и двата пъти бях далеч от истината.

Прави ми голямо впечатление една тенденция, присъща за най-големите скандинавски майстори на криминалната литература – вниманието и дълбочината, с която са изградени героите и техните взаимоотношения. За разлика от поне 90% от всички трилъри, които съм чел, Стиг Ларшон, Камила Лекберг, Хенинг Манкел и Ю Несбьо създават в книгите си не просто добре заплетен сюжет, но и истински, човешки взаимоотношения. Това е бонус, който обожавам и на който се наслаждавам искрено.

Поне за мен „Снежния човек“ е изключително силен криминален роман, добре ошлайфан и умело поднесен. А Несбьо е автор, с когото се срещам за първи, но със сигурност не и за последен път. Благодаря на ИК „Емас“ за възможността да се насладя предварително на поредното им крими бижу.