Долорес Редондо е испанскa автoркa, писала книги за деца, разкази, повести и един исторически роман. Искрено се радвам, че баската писателка е решила да се преориентира към криминалния жанр, защото „Невидимият пазител“ (изд. „Colibri“) определено е впечатляваща и интригуващо написана история. Романът предизвиква истински фурор в Испания с продадените си над 500 хил. копия, а според сп. „Лир“ книгата е един от 10-те най-добри трилъра за 2013 г.
Инспектор Амая Саласар се завръща от Памплона в родното си градче Елисондо, за да разследва убийството на невръстно момиче, открито близо до брега на река Бастан. Аиноа Елисасу е била едва на 13 години. Месец по-рано Карла Уарте, 17-годишна, също е открита мъртва в района. Оказва се, че двете убийства доста си приличат. И двете жертви са красиви и в разцвета на младостта си. Близо до всяко местопрестъпление са намерени чифт подравнени дамски обувки, „сякаш някой ги е оставил нарочно, все едно е легнал да спи или е влязъл да се къпе в реката“. Момичетата са удушени с корда, с разкъсани дрехи, „отгърнати от двете страни като опаковката на някакъв зловещ подарък“, непорочно разтворени длани и прилежно сресани коси. Слабините им са обръснати, а върху пубиса е поставена чанчигори – типична за този район, домашно приготвена сладка.
Не след дълго още един чифт женски обувки, обърнати към шосето, са намерени. Обувките са на Ан Арбису, 15-годишна. Убиецът отново грижливо е възпроизвел детайлите от предишните убийства: „фината корда, потънала в шията, разрязаните на две дрехи, смъкнатите до коленете джинси, обръснатите слабини и мазната благоуханна сладка върху тях“. Но нито едно от момичетата не е насилено сексуално. Какъв тогава е мотивът?
– Някои хора мислят, че като карат дъщерите си да се връщат по-рано, ги предпазват от опасност, когато по-важното е да не се връщат сами. Всъщност, карайки ги да си тръгват преди компанията, само ги излагат на риск.
– Трудно е да си родител. – прошепна Ириарте.
Редондо не оставя читателя и за миг да си поеме дъх, разследването върви с пълна сила, въпреки че другият инспектор, отговорен за случая, упорито се противопоставя на факта, че точно Амая е главният инспектор, а не той. Докъде ще доведат саботажите му? Ще има ли още трупове? Кой е невидимият пазител и какво се опитва да опази?
„Невидимият пазител“ определено е достоен първенец от трилогията за Бастан, която Редондо е решила да ни поднесе. Романът разкрива доста задълбочени герои и сложни семейни отношения, от които последствията са за цял живот и не винаги са положителни. Хареса ми как Редондо развива персонажа на основната героиня Амая, как тя израства пред очите на читателя и преодолява своя най-голям страх.
За първи път се сблъсках и с ужасно дразнещ герой, въпреки който обаче продължавах да чета в захлас. А щом този герой е бил толкова дразнещ, явно Редондо се е справила успешно в стремежа си да го представи в истинската му и грозна светлина, за да не останеш безразличен. Всъщност, Редондо се е постарала да изгради плътно всеки един от важните персонажи за сюжета. Това му е и хубавото на романа – изпълнен е с човешки емоции, втъкани между линията на убийствата и разкриващи много повече, отколкото очакваш от един криминален роман.
В „Невидимият пазител“ има напрежение през цялото време, а действието върви сякаш без усилие, плавно като реката Бастан, покрай която се развива всичко, но и стремително в същото време. Има и леко мистични елементи, които правят романа оригинален и различен, но няма да разкривам повече в това отношение. За съжаление, финалът като цяло не ме изненада, а последните две страници направо ме разочароваха, защото ми се сториха изненадващо претупани на фона на цялото старание в книгата.
И все пак, факт е, че изгълтах романа за едно денонощие. Факт е и това, че чакам с нетърпение втората книга от поредицата, което в крайна сметка е добър знак, че Редондо си е свършила качествено работата. Да видим с какво ще ни изненада следващия път!
