„Летни деца“ (изд. „Жанет 45“) на Ния Цанева долетя съвсем случайно при мен в последните дни на лятото. Очаквах много от малката книжка с разкази – много копнеж по живота, много светлина и безразсъдна смелост, присъща на младите. Ния Цанева успя да ме изненада – у нея липсват наивността и тежките философски присъди над действителността, типични за дебютните книги на младите български автори.
„Летни деца“ съдържа само шест разказа, но в тези по-малко от сто страници си личи, че Ния Цанева не е поредният дебютант, който изгрява на литературната сцена с фойерверки, но славата му трае точно колкото и те – ярки светлини, силен шум и на сутринта всичко е свършило и вече не помниш подробностите.
Книгата на Ния е стегната и умна, движи се по острието на здрача – не нагазва в мрака на посттийнейджърските депресии, но и не рискува да се удави в светлината и позитивизма на клишетата за младостта. Едно от нещата, които отличават един добър сборник с разкази от посредствените му имитации, е присъствието на тема, която да обединява разказите. При Ния на пръв поглед изглежда сякаш тази тема е лудостта. Но героите й са невинни – момичето от първия разказ, родено на неправилното място и в неправилното време, Джак, изгубен сред пустинята между световете, Александра, способна да пренаписва светове… Всички те са луди по особен начин, чудаци, които не пасват на общата картина, парченца, за които няма място в пъзела… Летни деца.
Ния Цанева е родена през 1996 г. Нейни творби са публикувани в електронното списание „Думите“ и в антологиите „Репликация“ (2010) и „Изборът“ (2012) с най-доброто от международния конкурс за фантастичен разказ „Златен Кан“. Сборникът с разкази „Летни деца“ е
дебютната й книга.
Понякога мигът се разделя на две, понякога можеш да избереш в коя частица на мига да продължиш. Понякога, когато правиш избор, виждаш как всички възможни пътеки се разпростират пред теб като релсите на влак, как земята наоколо сякаш за миг опустява и после, преляла във всички сезони едновременно, се изпъстря с яркозелена трева, с цветя, с опадали листа и на моменти снежец, с пустиня и с море, и ти осъзнаваш, че можеш да бъдеш навсякъде, абсолютно навсякъде – че можеш да претвориш света по всеки начин, който ти хрумне, че Сътворението е занимание човешко, а не божествено, и че понякога можеш да прекроиш пътя си чрез мисъл.
Нужно ли е да казвам, че това е книга и за изборите? Всъщност коя ли книга не е за това? Чрез тях всеки от нас проверява собствените си избори – в реалния живот „Къщата на плаващите пясъци“ не съществува, не съществува и онази врата, през която да преминеш и да попаднеш в свят, където си взел всички правилни решения и където можеш да започнеш на чисто.
Героите на Ния Цанева често се лутат през пустини, търсят нещо – бъдещето, миналото или сърцето си. Дали ще го намерят зависи само от тях.
Самият ти ме научи на това – просто трябва да продължиш.
P.S. За мен ще е истинско удоволствие да участвам в представянето на „Летни деца“ в София. Заповядайте в книжарница „Гринуич“ на 9 септември от 18:30 ч,, където с Ния и редакторката й Екатерина Йосифова ще си поговорим за съдбата на летните деца, Преброждащият пустини и предизвикателствата пред дебютиращите автори.
