В „Нибелунгите” австрийката Аугусте Лехнер преразказва в проза средновековната поема за младия Зигфрид, син на владетеля на Долен Рейн Зигмунд. Необузданият и необичайно силен младеж е изпратен да чиракува при ковач, за да се научи на дисциплина. Наблизо живее огромен змей, който открай време тормози околността. Скоро Зигфрид се изправя срещу него и го убива. Героят се изкъпва с магическата кръв на чудовището, която прави човек неуязвим.
Горещата кръв на младия рицар не му дава мира. Зигфрид заминава за царството на нибелунгите, където спечелва съкровището им. Следва поход до Исландия и двубой с прочутата със своенравието си царица Брунхилда.
След толкова бойни подвизи идва ред на завоевания на любовния фронт. Младежът заминава за бургундското царство, за да вземе за жена Кримхилда, сестра на бургундските владетели.
Успехите и популярността на Зигфрид обаче не се нравят на всички и рицарят Хаген от Троне започва да крои коварни планове за отстраняването му. Оттам насетне историята лъкатуши и претърпява многобройни обрати. Доброто и лошото в човешките души се смесват, а трагичният край ще настъпи много далеч от Долен Рейн – в двора на хунския владетел Атила.
Както вече се убедих от „Песен за Роланд” стилът на Аугусте Лехнер е лек и изчистен. Тя притежава дарбата да предава епичните, заплетени и със затормозяващ речник старинни предания на увлекателен и разбираем език, без от това да се губи средновековната атмосфера.
Песента за нибелунгите ми допадна с това, че не „рисува” само с черно и бяло. „Добрите” имат недостатъци и освен подвизи извършват и недостойни постъпки. „Лошите”, освен с ужасни деяния и морален упадък, се отличават и с храброст и достойнство.
Като всички легенди и митове, историята за възхода и заника на нибелунгите предлага толкова много обрати и поуки, че едва ли ще остане неудовлетворен читател. В такъв универсален разказ всеки може да намери нещо близко – геройства, семейни дрязги, заговори, предателство, алчност, вероломство, отмъщение, храброст, достойнство, вярност, любов.
Заслужени поздравления за издателство „ЕМАС“ за цялостния резултат при поредицата „Класически творби, преразказани за деца”. Преводът на Борис Парашкевов е чудесен, а работата на Пламена Тодорова заслужава специално споменаване. Нейните илюстрации и рисунки придават отличителен характер на цялата поредица и улесняват читателите да навлязат в отминалия свят на доблестни рицари, средновековни замъци, благородни царици и справедливи царе.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
