Стиховете на Виктор Самуилов си имат специална лавица в нашата библиотека, на която си партнират с други любими български автори. Забавните стихчета винаги успяват да изтръгнат по някоя усмивка, а нестандартното оформление и илюстрации в книжките (дело на Яна Левиева) допълват приятното усещане от четенето.
За радост, отскоро към библиотеката ни се присъединиха и малките, палави и много забавни рими, събрани в „Ние, мушмороците“. И ако сте срещнали някое от стихотворенията в читанката за ІV клас, уверявам ви – нищо не сте прочели още!
Неразбирателствата между вечно мърморещите родители и желанието на децата да им помогнат (понякога не много успешно!), невинното детско схващане за света, думите на големите, пълни с недомлъвки и създаващи погрешни впечатления у чистите детски души и вечните бели, съпътстващи израстването, не са пропуснати в книгата. Онова обаче, което наистина е изумително, е майсторството, с което авторът вплита вечните разправии между дете и родител във веселите стихчета, способни да разсмеят и малки, и големи.
Хей, мушмороци, играйте и се веселете, а когато станете големи и сериозни, не забравяйте от време навреме да се връщате към детето в себе си. Може би така ще ви е по-лесно да разбирате и собствените си деца!
„На шир и длъж е празно.
Небе и планина.
И надписът ни дразни:
„Пазете тишина!“
И смешен, и излишен
е надписът…
На ум
Ни идва да изпишем:
„Деца, пазете шум!“
Не пропускайте и ревюто за “През 9 локви в 10-а”.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
