Да напишеш ревю за книга на Айн Ранд, е особена задача. Художествените творби на тази жена са изпълнени с такъв мощен интелектуален и емоционален заряд, че читателят няма как да устои и бива повлечен в историята ведно с героите й.
„Ние, живите“ е първото произведение на Ранд, според мнозина дори по-добро от колосалните й последвали томове „Изворът“ и „Атлас изправи рамене“. Действието на романа се развива в Съветска Русия, но това не е книга за комунизма, както сама изтъква Ранд. Това е книга за Свободата и какво се случва с човека, когато тя му бъде отнета. Революцията минава през всеки един от героите като валяк, откроявайки няколко основни типажа.
Обречените, които отказват да възприемат рухването на стария свят и постепенно биват погребани в руините му.
Идеалистите, като заклетия комунист Андрей Таганов, които са били закалени с мисълта за промяната и са се борили със зъби и нокти за нея, само за да видят как действителността заплюва мечтите им за справедливост.
И накрая – индивидуалистите. Героите, които Ранд поставя в центъра на действието – целеустремените, непригодните, непримиримите, които се огъват под напора на Държавата чудовище, но не губят себе си. Кира Аргунова и Лео Коваленски.
Разбира се, има ги и всички останали бледи лица, които безропотно приемат незначителните си роли във функционирането на машината, ала за Ранд те като че ли не са хора, щом са се превърнали в роботи на Системата.
„Ние, живите“ е отчасти автобиографична книга, тъй като Айн Ранд е свидетел на събитията след 1917 г. Именно те формират почти фанатичния й светоглед за неприкосновеността на човешкия дух. За разлика от другите й романи обаче, тук философията на обективизма е едва загатната, а типичните за романите й герои-абсолюти няма. Всички персонажи, без изключение, са жертви по един или друг начин.
В „Ние, живите“ просто няма слаби моменти. Динамичен, откровен, мъчителен, но и вдъхновяващ роман с много силен сюжет и спиращ дъха финал. Когато геният на личност като Айн Ранд хване здраво перото, за да пресъздаде едно престъпление срещу човешката същност, безразличието бива напълно пометено и нищо чудно накрая в очите ви да се появят сълзи.
Не пропускайте да прочете повече за Айн Ранд в Големите, както и ревютата на „Химн“ в Аз чета и на „Атлас изправи рамене“, „Изворът“, „Ние живите„, „За новия интелектуалец“ и „Химн“ в блога Книголандия.
