Advertorial
Ако си фен на ситкомите, няма как да ти е убегнал един от най-култовите персонажи на телевизионния екран за последните десетина години – духовитият Барни Стинсън от „Как се запознах с майка ви“. Зад образа на непоправимия донжуан стои талантлив мъж с много и разнообразни таланти: Нийл Патрик Харис. Освен че е награждаван актьор с дългогодишен стаж в телевизията и киното, Нийл впечатлява и с ролите си в музикалния театър (на Бродуей се е изявявал дори като режисьор на рок мюзикъл!), а очевидно му се отдава и амплоато на водещ, защото във визитката му се мъдрят и няколко гига като домакин на най-известните награди в сферата на мюзикъла, телевизията и киното: „Тони“, „Еми“ и Оскарите. Днес обаче ще си говорим за някои от по-малко познатите му таланти.
Нийл от малък е влюбен във фокусите и е страстен илюзионист (което се оказва изненадващо полезно днес, когато е баща и се налага да възпитава 7-годишните близнаци Харпър и Гидиън). Освен това е ненаситен читател от хлапе и обича да казва, че първата му работа е била в книжарница в родния му град. Като добавим към тези случайни и наглед напълно несвързани факти участието му в серийната екранизация на обичаната „Поредица от злополучия“ на Лемъни Сникет, получаваме една доста шантава и любопитна смес. Нийл я нарича Magic Misfits (от англ. – магически особняци) – или „Магични мистерии 1“. С това заглавие (и логото на издателство „Софтпрес“) се появи у нас през септември първата книга от дебютната му поредица за деца, която още с излизането си в САЩ миналата есен се превърна в бестселър на „Ню Йорк Таймс“ и „Ю Ес Ей Тудей“.
„Магични мистерии 1“ разказва историята на Картър – умно и талантливо дете, изгубило родителите си при мистериозни обстоятелства, което живее на улицата с коварния си настойник чичо Слай. И двамата правят фокуси, но докато момчето го върши за забавление, мъжът ограбва хората с помощта на триковете си. Въпреки лошия пример на чичо си Картър е добро хлапе и никога не посяга на чуждото. Един ден той решава, че не може да понася повече скитническия живот, изпълнен с измами, и избягва, за да потърси сам късмета си. Съдбата – и един много цветен влак – го отвеждат в тихото градче Минерал Фолс, което нашепва обещания за спокойствие и истински дом. Там Картър за първи път среща приятели в лицето на трима особняци – а и фокусници! – като самия него: Лейла, Тео и Ридли. Не след дълго към малката им група се присъединяват близнаците Оли и Изи и така се ражда клубът на „Особняците“. Шестте хлапета се оказват въвлечени в битка срещу алчен злодей и лакеите му, чиято цел е да задигнат най-големия диамант в света – „Звездата на Африка“!
Споменахме ли, че всяка от четирите книги в поредицата на Нийл Патрик Харис ще отговаря на една от боите в колодата карти? Не сме? Ами, казваме го тогава. Първата част е под знака на „каро“ – което обяснява и цялата афера с диаманта, разбира се. Освен това във всяка книга на преден план ще е историята на различен герой. Този път Картър е в светлините на прожектора, но във втората книга е часът на Лейла! И това е чудесно, защото всеки от особняците е различен по свой си начин: Картър е отраснал без дом и макар да е илюзионист, е изгубил вяра в магията; Лейла е осиновена в семейство с двама бащи; Тео е тъмнокож цигулар със заможни родители, вечно облечен в костюм, а Ридли е умна червенокоска с нисък толеранс за глупости, която е в инвалидна количка (и е най-безстрашният и дързък особняк от групата).
Разнообразието от герои в книгата е само един от плюсовете й. Темите за приятелството, приемането на другия, самостоятелността и ползите от усилената работа са силно застъпени. Фокусите са забавен елемент от историята, който определено ще ти допадне, дори да не си на десет, особено щом откриеш допълнителните глави, в които авторът те учи сам да изпълняваш магически трикове (така сам ставаш част от бандата на особняците). Разказвачът – докато четеш, няма как да не чуваш в главата си гласа на Нийл Патрик Харис, а и донякъде на Лемъни Сникет – е остроумен, забавен и е като отделен персонаж в книгата. Но най-любимо от всичко в тънкото томче ни е тълкуването на магията като нещо повече от вълшебство. Тя е обич, чувство за принадлежност, семейство. Нещата, от които се нуждае всяко хлапе, а всъщност и всеки възрастен.
