Запомнете името Никодим Янушев, защото този “авантюрист” определено може да разказва истории. “Моите животи” е прекрасна автобиография, представена в един изключително приятен и лек за четене вариант. Сякаш четеш тайния дневник на Никодим. Всъщност, сякаш твоят собствен дядо ти разказва живота си. А този мъж на 74 години със сигурност има много случки за споделяне.
Започвайки от своето детство, минало през комунизма и социализма, разкривайки неща, които всички знаем, но малко се осмеляват да казват на висок глас, записките на Никодим те грабват още от самото начало. Той просто успява да те заинтригува още с първите си изречения.
Започнах да чета “Моите животи” в Италия. Казах си: “Какво по-подходящо за четене на екскурзия от един човек, обиколил толкова много места?” и сложих книгата в куфара. Имах някакво добро предусещане за нея. Всеки обича да чете за пътешествия и да си мечтае тайно и той да последва мечтите си – далеч, далеч… Дубай, Италия, САЩ, Франция… Навсякъде има спомени, случки, споделени мигове, впечатления – така небрежно описани, а толкова интересни. Напомня ми малко на Милена Фучеджиева и “Аз, Блогинята”- главно заради частта със САЩ.
Нико от село Угърчин е като много от тогавашните българи и като много от сегашните българи – искащи да избягат от родната си държава, защото тук обстановката ги подтиска и защото вярват, че има по-добър начин на живот. И Нико рискува. И неговият риск се оказва печеливш. За себе си Никодим казва, че е “международен циганин”. Никодим е с широки пръсти и още по-широко скроена душа. Той е от онези българи, които помагат на ближния си. Той е от онези българи, които знаят как да са благодарни.
Никодим Янушев успява да вдъхнови всеки бъдещ емигрант, че има смисъл да се бори за свободата си. Никодим не харесва държавата си, но обожава природата си и казва, че ние имаме най-хубавата природа от всички 30 държави, в които е бил. Нико е един инженер, който обича класическата музика и вярва, че Васил Левски е най-светлият образ в историята на България. Нико си остава един “облагороден кейвмен”, както сам се определя.
Аз пък се чудя какво ли е било да седнеш на неговата маса, да му бъдеш гост. И много бих искала да се запозная с него. Радвам се, че има такива хора като него. И още повече се радвам, че е намерил време и желание да сподели своите емоционални спомени с нас, читателите.
Сега Нико си е в България. Живее в моя квартал и има огромен прозорец, за да се любува на Витоша. Преди години завежда дело срещу 9 български банки за дискриминация, защото не искат да му отпуснат кредит по ипотека, бил твърде възрастен. А Нико просто искал да си купи по-голям апартамент с две спални, за да има къде да приютява любимите си гости от цял свят.
Да си ни жив и здрав, дядо Нико! Заради такива българи като теб се гордея, че и аз съм българка! Дано повече хора прочетат тази книга! Аз лично ще я препоръчам на всеки мой познат!
„да вдъхнови всеки бъдещ интригант“?
Поправено, благодарим! :)