„Никой не се спасява сам“ на Маргарет Мацантини (изд. „Colibri“) е една от книгите, които съм чакала с най-голямо нетърпение да се появи на български. Дотолкова, че дори досаждах на издателите с развълнувани съобщения.
Мацантини ме спечели завинаги с „Да дойдеш на света“, за която ми е трудно дори да пиша, защото е роман, който много силно те стиска за гърлото, без да ти дава паузи и почивки за въздух, просто те помита и те оставя беззащитен. Мисля, че тя е от авторите, които няма как да оставят който и да е читател равнодушен. Неслучайно критиците я описват като най-яркото име в италианската литература.
В „Никой не се спасява сам“ Делия и Гаетано добре защитават заглавието на книгата. На пръв поглед историята е типична и малко банална – проблемите на двойка с брак и деца, изчерпаните завинаги отношения, ударите на времето по любовта. Тази лична история е колкото обикновена, толкова и разтърсваща – нещо, което никак не си личи по корицата, която по-скоро обещава блудкав тийн роман.
Като човек, който и без това има огромни резерви към брака, тази книга ме шамароса много жестоко. Ретроспекциите ни показват хора, които се влюбват от пръв поглед, създават семейство, изпълнено с нежност и доверие, за да се превърнат 10 години по-късно в съпрузи, които откровено се презират:
И двамата хвърчащи в небесата, изтъкани от емоционални липси. Убедени, че могат да ги запълнят само със силата на мисълта. В екзалтацията им вече се беше приютил зародишът на разрухата. Двама срамежливци, които жадуваха реванш и си играеха да си подхвърлят един на друг като митомани въображаемото си единство. Смъртоносен пример за съвременна двойка.
И тук идва деликатният момент с децата, преките свидетели на нещастието, което постепенно полепва и по тях, за да ги формира като личности. Мацантини ни връща и към нещастните бракове на родителите на Делия и Гаетано, умело борави с причините и следствията, с неизбежния ефект на доминото – човек, израснал с разведени родители, не може да разчупи модела и да бъде щастлив. Децата попиват като гъби всичко, което наблюдават, запаметяват го, намразват го, и няколко години по-късно го копират.
Криза. Тази дума, съвременна и ужасна като рак. Не можеш да я хванеш, разпростира се навсякъде. Чуждоземно нашествие. Огромна медуза, която внезапно затъмнява твоята дупка светлина.
Книга-душевадец, брилянтна анатомия на човешките отношения и илюзии. В 200 страници сякаш е събран целият живот и опит, поднесен една ветровита вечер в италиански ресторант…
Можете да поръчате тези книги от Ozone.bg, като някои от тях ще намерите с отстъпка.
Това е тема, която ме вълнува напоследък. Ще я прочета със сигурност. Благодаря за рецензията Стефани!