Общо 38% от българите не са прочели нито една книга, 12% смятат, че няма смисъл от четене, а 10 на сто – нямат нито една книга, сочат нови данни за това колко важна част от ежедневието на българина е четенето. Стряскащите цифри бяха представени от Асоциация „Българска книга“ (АБК) в Международния ден на грамотността и са от национално представително проучване „Българинът и четенето“, проведено от „Алфа Рисърч“.
Проучването обхваща четири основни тематични кръга: мястото на четенето в живота на българите и промяната в начините на четене; значението на четенето в личния биографичен път и възпитанието на децата; книжният пазар и заемането на книги; репрографските права и „свалянето“ на книги от интернет. Проучването е проведено на терен в периода 24 ноември – 5 декември 2021 г.
Според новите данни, четенето на книги успява да запази мястото си в „топ 5“ дейности, упражнявани от българите в свободното им време. Същевременно настъпват значителни промени както в заниманията на хората извън професионалната им дейност, така и във формите и начините на четене. Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69.5%). Този дял обаче намалява с 15 до 20 процентни пункта в сравнение с 2016 г., като при най-младите поколения спадът е с над 30 пункта.
В резултат от тази динамика телевизионният екран е детрониран от пиедестала на основно занимание за младите хора, изместен от общуването им чрез социалните мрежи и активности в интернет. В свободното си време над 80% от хората до 30 г. и над 60% от тези до 40 г. общуват през социалните медии, или имат различни занимания в интернет. От 36-те процента анкетирани, посочващи четенето като свое обичайно занимание, едва 11% са до 30 г. и 15% – до 40 г. Всички тези индикатори показват много сериозно и задълбочаващо се изместване на класическото четене от активности в електронната среда.
За тези, които четат, предпочитаният начин остава хартиеният носител (52%). Въпреки че запазва първото си място, той бележи спад с 15% спрямо 2014 г., когато 67% от анкетираните са заявили, че четат преобладаващо на хартия. Респективно, алтернативните, електронни начини на четене нарастват сумарно от 36.7% на 46.8% – на компютър (20%), таблет или смартфон (9%), електронен четец (6%), слушане на аудиокниги (1%).
Почти 38% от анкетираните заявяват, че не са прочели нито една книга за последната година. Дългосрочната тенденция е към намаляване броя на активно четящите, казаха от АБК.
От гледна точка четенето на книги, пълнолетното население на страната може да бъде разделено на три големи групи: една трета – слабо или нечетящи (непрочели нито една книга през последната година и определящи себе си като „нечетящи“); една трета – спорадично и ситуативно четящи (до 6 книги годишно) и една трета – интензивно четящи (над 6 книги годишно).
Предпочитана е художествена литература – 46.8%. Удвоява се интересът към съвременните български автори – от 8% през 2014 г. на 16% днес. Лек ръст е налице при световната и българската класика, предпочитана от 15 до 20 на сто от анкетираните. Всеки втори споделя, че чете интернет базиран текст – новинарски портали, статии, книги в интернет, или просто постове и имейли. Професионална, документална или справочна литература привлича интереса на 32.8% от пълнолетните българи. Детско-юношеска литература, вкл. фентъзи, посочват, че четат 11.2% от анкетираните.
Запазва се констатираната и в предишните вълни тенденция най-четящо да е поколението 40 – 60 г., живеещо в по-големите градски центрове, с по-високо образование и доходи. Показателно е, че делът на средното поколение, което чете художествена литература, е равен на дела на 18-30 годишните, които четат постове в социалните мрежи (по 46%).
В синхрон с общата тенденция за постепенно намаляване на четенето на книжен носител, пълзи нагоре делът на хората, които или не притежават никаква книга вкъщи, или имат под 10 книги. Те вече обхващат около 20% от пълнолетните българи. 91% от тях не са прочели нито една книга през последната година.
Най-ревностни читатели са онези 35% от анкетираните, които притежават над 100 книги в дома си. Две трети от тях са прочели над 6 книги през последната година. Колкото повече книги има един човек, толкова е по-висок интересът му към четенето. Възможно е обаче тази функция на домашната библиотека да започне бавно да отмира – проучването сочи, че 18% от тези, които имат над 100 книги в дома и 9% от тези с над 200 книги, не са прочели нито една книга през последната година.
„Очевидно, част от днешните домашни библиотеки са събрани, благодарение на по-възрастните поколения, но тяхното наличие не винаги мотивира по-младите да четат. Книгите присъстват в дома като част от живота на родителите, но не непременно като част от интелектуалния живот на младото поколение“, коментираха от Асоциация „Българска книга“.
Около три четвърти от българите не използват библиотеки за заемане на книги. Местните библиотеки (основно в читалищата) остават най-използваните библиотеки (17.6%), особено в по-малките населени места. Те компенсират донякъде по-слабия достъп и материални възможности за закупуване на книги от техните жители. Ползването на библиотека е единственият индикатор, по който малките селища са в по-добри позиции от населението на големите градове.
В личен план значението на четенето заема много различно място за отделните социално-демографски групи. Тенденциите спрямо предишните изследвания по този индикатор остават сравнително стабилни, дори с лек възходящ тренд към 2021 г. Днес, 60% от българите, спрямо 56% през 2019 г., категорично застават зад твърдението, че си струва да четат. За 28% (30% през 2019 г.) значението на четенето отстъпва място на други, смятани за по-важни занимания, а 12% са на мнение, че няма смисъл да се чете.
Колкото по-висок е социално-икономическият статус на анкетираните (по-високо образование, тип заетост, доходи), толкова по-силно изразена е нагласата, че четенето е от значение. В допълнение, по-широкият спектър от възможности в големите градове и най-вече в столицата – както икономически, така и разнообразието на културния живот, също развиват нагласите към четене.
За възрастовата група 18-30 г. ценността на книгите и четенето е изместена основно от занимания в дигитална среда, като гледане на филми, слушане на музика, игри в интернет, прекарване на време в социалните мрежи. Сред тази група, наред с най-възрастните, е регистриран и вторият най-висок дял непрочели нито една книга за последната година.
Навикът да се четат книги започва да се изгражда от най-ранна детска възраст. Значение за това оказват редица фактори, най-значимите от които са личният пример в семейството, практиката на родителите да четат редовно на децата, докато са малки, а впоследствие – в процеса им на израстване – да утвърждават навици и да поощряват интереса им да четат книги, извън задължителната училищна литература. Настоящото изследване потвърждава до голяма степен връзките между наличието (или липсата) на тези практики и изграждането на читателски практики у децата.
83% от родителите на деца до 7-годишна възраст декларират, че им четат: 39% – „редовно“, а 44% – „от време на време“. 17 на сто заявяват, че не им четат, а предпочитат да гледат филми по телевизия, или интернет. Майките по-често четат, а бащите по-често гледат телевизия, или се занимават в интернет с децата.
С нарастване на възрастта на децата, когато те вече сами могат да четат книги, практиките им на четене до голяма степен възпроизвеждат моделите, заложени в семейната среда. Според 38% от родителите на деца между 7 и 16 г., детето/децата им са прочели до 5 книги през последната година, а според 21% – между 6 и 10. Според едва 8% от родителите децата им са прочели над 10 книги за една година.
Потенциалният книжен пазар в България обхваща около 40 на сто от пълнолетните българи, закупуващи поне една книга годишно. Този дял не се е променил съществено за последните седем години – ръстът е не повече от 2 до 3 процента. Над половината участници в книжния пазар (56.6%) са закупили до 5 книги (най-често от една до три), 27.9% – от 6 до 10, а над 10 книги – 15.5%. Така, на един българин се пада малко над книга и половина годишно, но средният брой закупени книги, ако разгледаме само участниците в пазара, е 5.3.
Топ три фактора за избор на книга остават: препоръките на приятел (41%), популярността на автора ( 26%) и промоцията на книгата (19%), но значението и на трите нараства спрямо 2014 г., като резултат от активизирането на различни промоционални събития през последните години. Данните показват, че българинът не е започнал да купува повече книги, но се е преориентирал към по-внимателен избор, вземайки предвид отзивите за автора, книгата, получените награди и пр.
Почти всеки втори, закупил книга, я е избрал в книжарница. С изключение на селата, книжарниците остават главното място за снабдяване с книги във всички социални и териториални групи. Панаирите на книгата и базарите също се утвърждават като желани места за запознаване с нови книги и закупуване, нареждайки се непосредствено след такива традиционни способи като заемането от приятел и библиотеките, въпреки много по-слабото си пространствено покритие. Основните мотиви за посещаването им са закупуването на книги (55%), информиране за нови заглавия, автори, книги (54%), интересните срещи с автори, обсъждания и пр. (42%).
На около 1/5 от пълнолетното население, основно „активни читатели“, се е случвало да свалят книги от интернет. Проучването показва, че колкото повече един човек чете, толкова по-склонен е да разнообразява източниците, чрез които си набавя книги, обръщайки се и към глобалната мрежа.
Близо половината от хората, които са копирали книги, твърдят, че най-често са прибягвали до копирен център (48%). Собствена копирна машина използват 18%, служебна – 14%, а книжарници – 13%.
