Нуша Роянова е родена в София, голяма част от детството си прекарва в живописното родопско село Давидково, което оставя траен отпечатък върху цялото ѝ творчество като художник и писател. Завършва средно-специално художествено училище в Смолян. В последните години работи като художник и графичен дизайнер в България и САЩ. По време на престоя си в Бостън става член на Съюза на детските писатели и илюстратори (Society of Children’s Book Writers & Illustrators) и артист на www.childrensillustrators.com. Носталгията връща Нуша и семейството ѝ в България, където основава издателство „Дъбови листа“ и школа за деца по приложни и изящни изкуства. Има издадени седем книги от поредицата „Джак и Ема“, на която е автор и илюстратор. Седмата детска книжка – „Фатиб и Конди“ – е номинирана за наградата „Бисерче вълшебно“ 2020 в категория „Изследователи“.
В каталога на издателството е и популярната картинна книга за възрастни „Мама“ от Елен Делфорж, с илюстрации на Кантен Гребан, а в близките дни се очаква и друга книга на белгийския тандем – „Любов“.
Нуша, ти си един от често канените детски писатели в библиотеки и училища из цялата страна. Какво ти носят тези срещи? Защо продължаваш да приемаш поканите?
На първо място поставям това, че обичам да общувам с деца. Много вдъхновяващо и зареждащо е да се пренесеш отново в света на децата, като слушаш какво ги вълнува, как мислят, какви въпроси ти задават, как реагират на текстовете на книжките ми и на илюстрациите ми. Сякаш времето спира и ние с децата, героите от книжките и всичките ни мечти се намираме в едно слънчево пространство, което не ти се иска да напускаш!
Кое е най-интересно за децата по време на срещите?
На децата ВСИЧКО им е интересно! Това е най-хубавото на тези срещи – че можем да си говорим за всичко. Може би най-интересно им е да разберат дали е трудно да се пише, как се създават приказките, дали първо се създава текста или първо се правят илюстрациите, но едно е сигурно. Когато стигнем до частта, в която им показвам големи платна с илюстрациите, цялото им съзнание е погълнато от тях. Смятам, че това е нормално, децата възприемат детските истории с помощта на илюстрациите.
Какво питат най-често децата?
Най-често задаваните въпроси са: „Трудно ли е да се пише?”, „ Кое ви вдъхновява?”, „Мога ли и аз да стана писател или художник?”. Интересуват се кога могат да започнат да пишат и рисуват (професионално), а най-развълнувани са, когато разберат, че поредицата „Джак и Ема” е вдъхновена от моето семейство и всички истории в книгите имат съвмсем малка част художествена измислица. Да имаш няколко домашни любимци може да е истинско приключение и за мен представлява вдъхновение за създаването на книги.
-
- Нуша Роянова с ученици в ОУ „Васил Левски“-Разград
По твои наблюдения четенето отживелица ли е за децата при всички други забавления, които имат днес?
Децата със сигурност обичат да четат книги, въпрки че имат и много други забавления. Всъщност те на само обичат да четат, много от тях обичат и да пишат! Често на такива срещи обсъждаме текстове, които те са написали, и ми се иска тези деца да бъдат малко по-окуражавани в това си начинание. Много ми е мъчно, когато понякога учители казват пред децата – ”Кажете им колко е трудно да се пише!”. Ами, не, не е трудно. Винаги подчертавам и наблягам на този аспект. Ако имаш вдъновение да разкажеш нещо, което те е впечетлило, или искаш да пофантазираш, просто сядаш и го правиш.
Освен това, никога не е късно да станеш писател. Когато децата чуят това, виждам как очичките им светват и се споглеждат, сякаш си казват „Ето ние си знаехме, че така!” . Винаги след среща има мимимум едно-две деца, които ми казват, че веднага отиват да пишат. Това наистина ме прави щастлива – да вдъхновяваш децата да пишат и рисуват, да създават красиви неща.
Планираш ли нови книги от поредицата “Джак и Ема”?
Да! Осмата книга от поредицата „Джак и Ема” е готова от една година вече – своеобразно продължение на „Джак и Ема на село”. А последната издадена – „Фатиб и Конди“ – все още открива своите почитатели, така че няма да бързам. Покрай номинацията ѝ за наградата „Бисерче вълшебно“ с мен се свързват малки читатели (често родителите им правят връзката с мен), за да ми кажат колко любими са им станали героите – две чудновати и изключително игриви котета.
Аз обаче постоянно имам нови идеи, консултирам се с децата в школата ми по рисуване и в разговорите с тях решавам накъде да поема. За поредицата имам идея да събера всички истории (включително предстоящата) в едно общо, по-луксозно издание. Всички деца и родители, с които съм разговаряла, споделят, че прочетат ли една част от поредицата, неминуемо се сдобиват с всички части. Така че, защо не? Но ще видим.
Първо текстовете към книгите ли подготвяш, след това илюстрациите или в обратен ред? А може би паралелно?
Досега винаги текстовете са се появявали първи. След това е лесно да визуализирам историите, които така или иначе са се разиграли и пред очите ми, не само във въображението ми. Имам обаче една книга, още недовършена – „Армазил и Чинталче”, която беше вдъхновена от красотата на Алпите в Шамони и тогава започнах с илюстрациите, после дойдоха думите….
Как реши да издадеш книгата “Мама” от невероятния дует Елен Делфорж и Кантен Гребан?
Много хубав въпрос, защото обичам историята за първата ми среща с книгата.
Следях Кантен Гребан в продължение на няколко години, защото творческият му почерк е забележителен. На Панаира на книгата във Франкфурт през 2018 г. бях отишла на среща с белгийското издателство Mijade с намерението да купя правата на „Приказки” от Андерсен (които впоследствие купих). С тях имаше забавяне, но колегите от белгийското издателство не ме отпратиха, а ми показаха „Мама”. Разказаха ми за небивалия успех на книгата, за превода ѝ на 20 езика много скоро след като е излязла… Честно казано не ги слушах много внимателно, защото вече бях пленена от изданието пред мен, чуствах я като живо същество! Такава силна енергия от книга досега не бях усещала, седях като омагьосана. А дори не разбирах текста, защото книгата беше на френски. Никога не съм предполагала, че можеш да се влюбиш от пръв поглед и в книга!
Колежката издателка се досети както се случва с мен и направо ми подари едно копие. Веднага потърсих кой от българския щанд знае френски и когато открих такъв човек и ми преведоха набързо един-два текста, изобщо не се съмнявах, че ще издам тази книга. После доста хора се опитаха да ме предупредят с най-добри чувста, че това е малко нестандартна книга и въпреки че е уникална, може да не се разбере от читателите в България. Но аз изобщо не се усъмних в българските читатели и купих правата на „Мама”. Интуицията не ме излъга, първият тираж се изчерпа за няколко мецеца и сега се радваме на втори.
Но най-много ме радват отзивите за книгата, толкова любов и толкова различни и красиви емоции споделят читателите, че често се просълзявам… До мен стигат какви ли не трогателни истории – на дъщеря, подарила книгата на своята майка, на майка, която купува „Мама” за своята дъщеря, която очаква първата си рожба, бременни читателки, които се подготвят за най-специалния етап от живота си – неизброими и незабравими са тези истории.
Българските читатели вече познават Делфорж и Гребан, проявяват ли интерес и към новата им книга “Любов”?
О, да, те вече са сигурни, че ги очаква нещо силно емоционално. И действително не грешат. „Любов” е сякаш най-логичното продължение на книгата за майчината обич. Тя излиза в същото луксозно издание като „Мама” и разглежда най-универсалното и всепоглъщащо чувство във всичките му форми.
Кое е най-привлекателно в двете книги според теб?
И двете книги са уникални и като замисъл, и като илюстрации. Те са пътешествия в най-съкровенните ни чувства, в най-дълбоките и най-искрените кътчета на душата ни. Може би много от тези чувства не можем да изразим така дълбоко, както го е направила Елен с кратките си, но много въздействащи текстове и затова така ни разтърсват при прочит. Не съм сигурна къде е тайната в тези книги, но съм убедена, че ще продължават да вълнуват силно читателите колкото и години да минат.
Снимка на публикацията: Личен архив
