В началото на ХХ век един човек променя завинаги представата за достъп до знание. Освен индустриалец и филантроп, Андрю Карнеги има ясна визия – ако дадеш на хората книги и място да четат, те сами ще намерят пътя си напред. С дарение от 5,2 милиона долара той финансира изграждането на 67 библиотеки в Ню Йорк. Проектирани от водещи архитекти, те не са просто функционални сгради. Създадени са като градски храмове с богата Beaux-Arts архитектура, широки входове, високи тавани, светли читални и свободен достъп до рафтовете. Хората ги обикват бързо. Те се превръщат в пулса на кварталите, разказва fastcompany.com.
Повече от век по-късно тези сгради все още функционират, но междувременно светът се е променил. Библиотеките вече не са само за книги. Те са технологични центрове, места за срещи, пространства за учене, дори убежища при екстремни климатични условия. А самите сгради са строени преди модерните стандарти за достъпност и устойчивост и видимо започват да изостават в достъпа и услугите.
И тук започва новата глава.
New York Public Library стартира мащабна програма за обновяване на Карнеги библиотеките. Първите пет са в Бронкс, Манхатън и Стейтън Айлънд и вече са напълно преобразени с инвестиция от 176 милиона долара. Те се превръщат в модел за това как история и бъдеще могат да съществуват заедно.
Създадени са общи стандарти за дизайн, които запазват идентичността на библиотеките, но ги правят по-функционални и лесни за поддръжка. Включват всичко, като се започне от осветление и мебели до отоплителни системи и организация на пространството.
Но най-важното е философията зад тях: да се запази това, което работи още от преди 100 години, и да се надгради с нуждите на днешния човек.
Интересното е, че много от оригиналните идеи на Карнеги за библиотеките са актуални и днес. Това са големи прозорци и естествена светлина, просторни читални, централно място за обслужване и свободен достъп до книгите.
Тези принципи остават, но към тях се добавят нови, които отговарят на изискванията за енергийно ефективни системи (като тройни прозорци и интелигентен контрол на климата), асансьори и рампи за достъпност, специални пространства за тийнейджъри и зони за събития, технологии и общностни дейности.
Всяка библиотека е различна и това прави проекта още по-интересен.
При ремонта на библиотеката на 125-та улица архитектите са изправени пред сериозно ограничение – нищо ново не може да се вижда отвън. Затова решението е да „открият“ пространство вътре. На последния етаж някога са живели пазачи, които са поддържали въглищните пещи. По-късно тези помещения се превръщат в технически зони. Днес, благодарение на по-компактните системи, част от тях отново стават пространства за хора – включително зона за тийнейджъри, изпълнена със светлина.
Port Richmond пък е библиотека с устойчиво бъдеще. Сградата от 1905 г. днес е със сертификат LEED Silver. За да го постигнат, архитектите използват принципи на пасивното строителство като добавят изолация отвътре, поставят високоефективни дървени прозорци с троен стъклопакет и „скриват“ модерните системи зад стени и тавани, за да запазят оригиналния интериор. Дори декоративните елементи на тавана са пресъздадени с помощта на 3D сканиране.
Hunts Point е гъвкаво пространство за общността. Тук са използвани стъклени сгъваеми стени, които позволяват едно пространство да се променя според нуждите и от тиха читалня до се превърне в място за събития.
За Melrose има нов живот след разрушение
След пожар през 40-те години сградата губи част от етажите си. При обновяването архитектите използват тази възможност, за да създадат изцяло нов детски етаж с модерни елементи и повече светлина. Една от най-красивите части на проекта е включването на хората.
Чрез срещи с местните общности се събират идеи и символи, важни за тях. Така например в квартал около Port Richmond – с предимно испаноговорящо население – нова стенописна творба включва пеперуди, които имат специално значение за жителите.
Библиотеката не е просто сграда. Тя става огледало на хората, които я използват.
Днес Ню Йорк има над 200 библиотеки, а десетки от Карнеги сградите все още функционират. Вместо да бъдат изоставени или превърнати в търговски обекти – както често се случва по света – те получават шанс за нов живот.
