Истината е, че ме грабна заглавието. Второто. „Дългият мрачен следобеден чай на душата“. Страшно поетично ми се стори. Всъщност, то беше основната причина да се реша да дам още един шанс на мистър Адамс. С него имаме особена история. Първо се запознах с „Пътеводителя“, а сетне и с останалите – „Ресторант на края на вселената“, „Животът, вселената и всичко останало“, „Сбогом, и благодарим за рибките“. После излезе „Сьомгата на съмнението“ и тя съсипа първоначалната екзалтация. Вярно е, че не би следвало да се сравнява, но наистина не я харесах и толкоз. И така стигаме до Дърк. Хубавото е, че в първия момент (а очевидно и в още няколко последвали) хич и не погледнах автора. Тоя следобеден чай направо ми скри шапката. А после вече беше късно, но мистър Адамс не ме подведе.
Сега за книга. Първо. Цялото й име е „Дърк Джентли. Холистична детективска агенция. Дългият мрачен следобеден чай на душата“ – две истории, събрани в едно книжно тяло. Отначало си мислех, че те са си напълно самостоятелни и хич и не смятах да се занимавам с първата част, но аз просто не мога да чета така – или всичко, или нищо. И започнах с идеята, че няма да има нищо общо между двете половини.
Второ. За Дърк. Дърк Джентли, както правилно сте се досетили, е детектив. И стига толкова с клишето. Само наименованието на работата му го доближава до харизматичните Поаро и Холмс. Всъщност Дърк с целия си вид, навици и чудатости е… ами отвратителен. Но с всичките си странности, които граничат с абсурд, същевременно е адски симпатичен – именно заради така силния разрез с представата, която изниква при споменаването на думата „детектив“.
Трето. За първата част: „Дърк Джентли. Холистична детективска агенция“. От двете, тя е малко скучновата, самото действие сякаш се развива по-бавно. За сметка на това пък е напълно необходима, защото осмисля втората част. Важна е, защото се запознаваме с детектива, на крак, в извънредна ситуация. А тя включва Електрически монах, кон, университетски преподавател, смъртта на Гордън Уей – основател и собственик на „Уей – напредничави технологии II“, а също прилична доза обърканост и калабалък.
Четвърто. „Мрачният следобеден чай на душата“. Динамика, динамика и пак динамика, и то въз сложна на всичкото отгоре. Но най-вече, сега познаваме Дърк и знаем какво да очакваме от него… или по-скоро какво да не очакваме. Той за пореден път се оказа изправен пред редица озадачаващи компоненти на мистерията – експлозия на летище, висок едър русоляв мъж без паспорт (но за сметка на това с огромен чук, който ни напомня някак на Тор, може би), нежелаещата да лети до Норвегия Кейт и смъртта на Джеф Енсти, автор на хита „Врял картоф“ на „Тупаник и Третото аутистко изкукване“. Отново, както в първата част, всичко изглежда нереално и напълно фрагментарно, граничещо с абсурда. И все пак, оказва се, че има връзка между всички факти. Но тя е толкова сложна, че е нужен един Дърк Джентли с неговата непоправима вяра в невъзможното, за да стане възможна за обективизиране истината.
А какво е решението на загадката, какво е станало на летището, има ли общо с богоподобния мъж, мит или реалност са скандинавските богове и колко горещи са горещите картофи в действителност? Оставете на Дъглас Адамс да ви обясни на чаша октомврийски чай.
