„As happens sometimes, a moment settled and hovered and remained for much more than a moment. And sound stopped and movement stopped for much, much more than a moment.
And then the moment was gone.“„As happens sometimes, a moment settled and hovered and remained for much more than a moment. And sound stopped and movement stopped for much, much more than a moment.
Then gradually time awakened again and moved sluggishly on.“
Джон Стайнбек, „За мишките и хората“
Колко важен може да е един ден, за живота на двама души, един единствен ден?
А какво се случва, когато този единствен 15 юли се повтаря всяка година?
Повтаря се не със случките и топосите, а с мислите и хората, с неизказаното и всичко, което то носи със себе си – надежди, страхове, мечти, провали и променливи житейски възгледи.
Двама души и един ден. Мъж и жена в началото на своя собствен път. Декс и Ем. Ем и Декс. И 20 години, които рисуват романтичната история на едно приятелство, предопределено да бъде специално.
И все пак понякога се случва така, че ние просто не можем да познаем значимите моменти в живота си, докато те се случват. Растем незаинтересовани от идеи, неща или хора, които взимаме за даденост. А в един момен се оказва, че тези хора и идеи са всъщност най-важната и липсваща част от пъзела на собствения ни объркан свят.
„Винаги в същия ден” на Дейвид Никълъс е такава история. Книга за едно много красиво и искрено приятелство, започнало като незначителна пиянска вечер в Единбург в деня на дипломирането от колежа, за да завърши по един много нежен и много истински начин отново в същия този Единбург, 20 години по-късно.
„Винаги в същия ден” повлича през живота двамата герои, като през албум със скъпи спомени, преминава през техните житейски търсения далеч един от друг, споделя битките и грешките, успехите и провалите, любовните терзания и отърсването от младежката наивност, себичност и егоизъм и все пак за 20 години запазва една силна константа от онзи 15 юли 1988 в Единбург. Мисълта за другия, като най-добрия приятел, като единствения човек, който може да те разбере, да бъде до теб във всеки един от тези житейски перипети, дори когато си бил на крачка да го изгубиш, да го отритнеш и отречеш напълно.
Защото връзките между хората често са плод на случайност, но никога не продължават и не остават благодарение на случайността.
„Винаги в същия ден” е история написана сякаш директно за сценарий на красива американска романтична 
комедия/драма в стил A Lot Like Love, Definitely Maybe и т.н. Докато четеш лесно можеш да видиш кадрите на филма, не ти трябва много въображение да си представиш всичко в малкия апартамент на Ема и дори бурните пиянски изцепки на Декстър. И дори още в самото начало на книгата да имаш усещането, че си я чел, това е лъжовно усещане.
Защото всъщност нищо чудно по-скоро да живееш „Винаги в същия ден”. Да откриваш в случайностите на живота, пръстът на съдбата и да съдиш собствените си връзки с хората от перспективата, която ти предлага тази книга.
Защото наистина връзките ни с хората определят живота ни след това. Но ние самите избираме хората, които сами приемаме да играят главни роли, да бъдат важната част, и хората, които да напуснат влака и да останат просто чаровен спомен от едно минало време със снимки в стари албуми и facebook контакти.
И да, филмът по книгата наистина е вече реалност и ще можем да го видим през лятото с участието на Ан Хатауей и Джим Стърджис. Трейлъра може да видите по-долу:
