Първата интерактивна онлайн карта събира българските читалища и ги представя като видими живи културни точки из цялата страна. Инициативата е на Юрий Вълковски, изпълнителен директор на Фондация „Народни читалища“, който обединява подробна информация за близо 3 600 читалища. Проектът не просто събира данни. Той връща видимостта на читалищата и показва, че зад всяка сграда стоят хора, дейности, общности и културен живот. Поводът е 170 години от създаването на първото българско читалище, открито на 30 януари 1856 година в Свищов. Вълковски вдъхновява като съмишленици доц. Евгения Сарафова – от Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Адриан Николов и Петя Георгиева – старши икономисти в Института за пазарна икономика, Емилиян Кадийски, Калоян Васев, Магдалена Румбалт.
Картата визуализира всички 3 597 читалища, разположени във всички 265 общини на България. Точките показват физическото разположение на сградите или местата, където са регистрирани читалищата. (В някои случаи, когато няма точна локация, точката е поставена „в центъра“ на селото или населено място.) Картата е част от по-широк дигитален ресурс, който включва и база данни с подробна информация за всеки обект (контакти, дейности, персонал, библиотеки и др.) Карта позволява всеки да открие къде се намира най-близкото читалище, какви дейности развива, в какво състояние е сградата и най-важното – дали в него има живот.
„Читалищата винаги са били носители на модерност и са имали много широк спектър да внасят светлина и знания. Гражданите трябва да се върнат в тях“, казва Вълковски.
Именно това е и смисълът на инициативата – да се види реалната картина.
„Цялата карта е пълна с точки и няма място в страната, което да е без читалища. Има дори места, където няма нищо друго освен читалище. И това е изключително важно“, допълни Вълковски.
Още през 2017 г. българското читалище е вписано в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство. Това признание не е за сгради, а за модела на общностна култура, който читалищата представляват – самоуправляващи се, отворени, създавани „отдолу нагоре“. Първите читалища са създадени през 1856 г. и оттогава са признати за ключова организационна единица на българското общество. В съответствие със Закона за читалищата от 1996 г., читалищата са неправителствени саморегулиращи се организации. По закон те извършват културни и образователни дейности, насочени към опазване на обичаите и традициите на българския народ, осигуряване на достъп до информация, разпространение на знания и запознаване на гражданите с ценностите и постиженията на науката, изкуствата и културата. Читалищата са от основно значение за процеса на предаване на нематериалното културно наследство в страната, като възрастните членове играят ключова роля в насърчаването на младите хора да се включат. Именно този модел Юрий иска да направи отново видим и разбираем – не като абстрактна ценност, а като реална мрежа от хора и места, които работят, въпреки трудностите. Да насочи читалището към най-важната му мисия – да среща хората.
