Вярвате ли, че живеете в приказка?
А всъщност тя приказка ли е, когато е толкова тъжна?
Вярвате ли, че съдбата не може да е по-жестока, защото ви отнема всичко: отнема ви живота, семейството, любовта… света.
А вярвате ли, че същата тази съдба ви е дала толкова много… портокалово щастие, защото зад всичката тази голяма мъка и несправедливост се крие само един едиствен миг, една малка частица на най-голямото щастие, крие се той или тя…
Колко призказна е приказката, когато краят не е заживели щастливо до края на дните си… Когато миналото е останало минало, а настоящето няма как да го помни.
И все пак е останало нещо… портокалово, нещо в старите вещи, в детската количка, в картините на тавана, дълбоко скрито, за да разтърси и припомни. Останало е нещо, което да събуди настоящето и да разкаже за единствения миг. Да разкаже за това как човешкият живот е именно точно този малкият миг, малката частица от голямата космическа вечност, да разкаже за портокалите и за нея… Портокаловото момиче.
Една история за това, колко малко виждаме и от хората и от света, за това колко много обичаме, за това колко важно е да мечтаеш и да имаш своя приказка. Една история за сина, опознал бащата с думи, защото споменът е заличен от времето. Едно писмо, което е много повече от разказ, много повече от приказка… то е завещание за смелост, за щастие, за живот.
Книгата е много красива история, която те грабва и повалява, за да се събудиш в търсене на своето Портокалово момиче или момче. Усмихва ти се красиво и ти казва ЖИВЕЙ и открий своя МИГ. Защото „Раят не е място, раят е миг, ако успееш да го усетиш той вечно ще живее в теб.“ Защо ни е цяла вечност, ако имаме поне един такъв миг през живота си… той е всичко, което можем да получим от света, от своето съществуване.
Прочетете и ревюто на Алекс за „Портокаловото момиче“.
