Всичко започва, когато той е на 23 и изведнъж решава да се откаже от детската си мечта да бъде художник. За да стане писател. Близо 4 десетилетия по-късно Орхан Памук вече е носител на Нобелова награда за литература и е поканен да изнесе серия от прочутите лекции „Нортън“ в Харвардския университет. Шестте лекции на Памук са събрани в „Наивният и сантименталният писател“, провокирани от почти едноименното есе на Фридрих Шилер, писано преди 2 века.
А резултатът е… Да, няма как да го кажа по-добре от самия Памук:
„Що се отнася до целите ми за тази книга: исках да говоря за моя път на романист, за спирките по пътя, за онова, на което ме научиха изкуството и формата на романа, за ограниченията, които ми наложиха, за съпротивата ми срещу тези ограничения и привързаността ми към тях… Но моята основна цел беше да анализирам въздействието на романите върху техните читатели, начина, по който работят писателите и по който биват писани романите. Моите преживявания като читател на романи и писател на романи се преплитат“.
Съдейки от собствения си опит и преминавайки постепенно през „спиралата“, в която се движи творчеството му, Памук разказва за важните етапи от създаването на романа, за това какво авторът залага и как читателят разчита заложеното. Чудесното е, че живият турски класик не опитва да теоретизира, а избира разговорния стил – вероятно защото и на него му е по-лесно да изгради тезите си по този начин. Поне сам твърди така. И разглежда интересните неща, които всички си мислим, докато четем – „това ли е искал да каже авторът“, „този герой всъщност авторът ли е“, „това наистина ли се е случило“, „защо това се случва точно в тази част на романа и точно по този начин“, „какъв е центърът на тази книга“… Е, за центъра на романа ще трябва да прочетете специално, той е важен.
Няма да спра да препоръчвам тази книга на всички, които имат досег с „перото“ във всичките му разновидности в 21-ви век. Просто защото с избора си на подход за тези лекции Орхан Памук е дал да се разбере, че един писател никога не трябва да се взима прекалено насериозно. И че всеки от милионите пишещи има право да получи своя златен шанс. „Наивният и сантименталният писател“ е добра възможност да превърнат този „шанс“ в заслужено завоевание.
