Любов и война край „Орлов мост“

На едно място в София има скупчени няколко фургона, описани с неразчитаеми графити и пушещи отровен дим от нискокачествени въглища, подарена от „Градски номади“ подвижна къща за бездомници, шано-паркинг с десетки полуизоставени автомобили, „барче“ с бира от лев и двайсет и картофи от лев и петдесет и многократно изрисувана бетонна мечка за цвят. По нищо не бихте познали, че това е най-централното и символично място в една европейска столица, където всекидневно минават десетки, дори стотици хиляди коли, а през няколко месеца граждани пренаписват историята чрез своите протести. Добре дошли на Орлов мост – там, където в таймлапса на метрополиса се променят съдби.

Донякъде е учудващо, че Владимир Зарев е избрал „Орлов мост“ (изд. „Хермес“) за заглавие на новия си роман – това не е книга за протестите, макар Павел и Юлия да се срещат точно там. Всеки от тях има собствена вселена, но вакуумът на Орлов мост сякаш ги засмуква в една посока, докато не се предадат напълно. Протести все пак има – по-скоро февруарските от 2013-а, макар няколко фактологически неточности да насочват и към летните от същата година. Юлия е част от искрено вярващите в каузата, Павел – завършен циник с малко по-различна мисия. Тя е Класната, водеща своята група отдадени последователи, Той е човекът с парите, опитващ да насочи народния гняв в конкретна посока, като в същото време да спаси изправения си пред провал живот.

Гледал съм само няколко епизода от литературното риалити „Ръкописът“, където Зарев е жури, но там прави впечатление как често насочва към развиването на героите. И в „Орлов мост“ си личи афинитетът му към постепенното разкриване на цялата същност на всеки от персонажите. Особено при Павел – човекът с тайните в този роман – изграждането е майсторско. Аз лично бих се радвал, ако знаехме и повече за Виктория, дъщерята на Юлия, както и за баща й.

Защото именно второстепенните герои в „Орлов мост“ са ключът към този роман. Дори не толкова самите Юлия и Павел, колкото опитът на останалите да взаимодействат с тях и следите, които това взаимодействие оставя. Злощастният опит с бащата на Виктория води Класната до изпразнена връзка с бонбонения фитнес инструктор Стенли. Добротата у родителите на Павел и безрезервната вяра във възможната промяна към по-добро след Десети ги водят до отчаяни действия, които го променят необратимо – правят го по-силен и едновременно отчайващо безпомощен.

Възможно ли е едно единствено събитие да те направи различен завинаги – да, разбира се. Можеш ли да направиш нещо срещу това? Вероятно, ако има кой да те подкрепи. Прочетете тази книга заради начина, по който завършва. Заради удоволствието от последните 50 страници и заради вярата в това, че все пак държите живота си в ръце.