Животът не започва еднакво за всички деца. За някои от тях минава известно време, преди да намерят своето семейство. Паралелно много двойки опитват с години да заченат собствено дете. Сякаш няма нищо по-естествено от това двете страни да се срещнат.
Именно за тази среща разказва книгата „Осиновени истории“ (изд. „Труд“) чрез думите и чувствата на хора, минали по пътя на осиновяването. В продължение на тринайсет години журналистката Бела Чолакова събира в своята рубрика истински истории на радост, очакване, страх, болка, гняв, но най-вече любов.
Осиновяването продължава да е непопулярна тема у нас и все пак нагласите постепенно се променят. Видима е разликата в поколенията – осиновителите, представени в сборника, са уверени, че вземат най-доброто решение. Те получават психологическа подкрепа, не крият от децата си, че са ги осиновили, споделят с готовност преживяванията си по пътя към сбъдване на мечтата да станат родители.
От друга страна, осиновените преди няколко десетилетия в повечето случаи израстват в незнание за произхода си и научават грижливо пазената тайна по неподходящ и травмиращ за тях начин. Твърде често техният живот е белязан от лъжи и премълчаване. Това им нанася дълбоки рани, с които те трябва да се справят като възрастни. Много от тях в някакъв момент започват да търсят биологичните си родители не защото имат нужда от второ семейство, а защото искат да узнаят причините, поради които са били изоставени. Това е част от личната им история, без която не биха се почувствали цялостни. Нерядко такава информация е необходима и с цел да се установи наличието на наследствени болести.
Бела Чолакова (снимка: Димитър Кьосемарлиев)
Особено ценно е включването на биологичните майки, които вероятно най-трудно се решават да разкажат историите си – може би неслучайно в сборника те са само две. За Бела Чолакова биологичните родители са част от триъгълника на осиновяването, който тя нарича „триъгълник на болка, сила и любов“. В преобладаващата си част това са жени, забременели твърде млади и неполучили подкрепа от близките си и от медицинските работници. Те също са обречени да живеят с чувство на вина, без право да научат дали децата им са осиновени и дали са добре. Не е ли несправедливо, че жените поемат целия товар на общественото заклеймяване, а никой не пита за анонимните бащи, абдикирали от споделената отговорност за създаването на дете?
Пределната искреност на героите в тези истории впечатлява. Те не спестяват нищо от спектъра на емоциите, свързани с борбата да имаш дете – от мъчителната спирала на асистираната репродукция до колебанията и страховете на прага на осиновяването.
Всяка такава среща е катарзисен момент – изправяш се лице в лице със себе си, със страховете си. Поставен си в ситуация, в която буквално в рамките на часове трябва да прецениш дали си готов да обвържеш живота си с дете, което не познаваш и за което завинаги ще носиш отговорност.
„Без илюзии“. Историята на Милена
За да стигне до този момент, всеки осиновител извървява дълъг път. Едва след като приемеш загубата, можеш да посрещнеш новото в живота си, понеже детето не замества нищо. То просто трябва да намери своето място в сърцето ти и да получи дом и любов.
Една кауза трудно би намерила по-сърцат и честен застъпник от журналистка като Бела Чолакова. „Осиновени истории“ е много съкровена книга, изстрадана както от участниците, така и от авторката ѝ. Тя не може да бъде преразказана, само съпреживяна. Със сигурност ще ви накара да погледнете на осиновяването по различен начин. Защото в него няма нищо срамно, неудобно или пикантно – то може да бъде „извор единствено на безкрайна обич“.
Ако сте кандидат-осиновител, осиновител или осиновен, можете да получите консултации и подкрепа от БАОО ( Българска асоциация осиновители и осиновени). За повече информация посетете сайта на асоциацията или позвънете на телефон 0894 358 334.
Официалното представяне на книгата ще се състои на 15 декември от 10:00 ч. в Литературен клуб „Перото“ в София.
