Големите компании могат да постигнат големи неща;
вредата, нанесена в промишлени мащаби,
трябва да бъде намалена в промишлени мащаби
„Отговорната компания”
„Патагония? Това не е ли място от виц, където те пращат по дяволите?
„Патагония е географска област между Аржентина и Чили и дяволско добро място за катерене”
Блиц разговор с мой приятел алпинист, който се стягаше за експедиция Патагония 2012 г. през есента на 2011 г. Заинтригувана, се разрових из глобалната мрежа и открих, че освен чудни скали, в Патагония се намират повечето от 20-те национални парка на Аржентина, там живеят на воля пингвини (споменавам ги, защото ги обожавам) и е атрактивна туристическа дестинация. Да откриваш непознати области в 21. век е почти невъзможно. На мен ми се случи. Стъпката до разбирането, че има компания с име Патагония беше на един клик разстояние. Патагония и Патагония.
Лежа на слънце в Стара планина и чета „Отговорната компания. Какво научихме от първите 40 години на „Патагония” (Изд. „Жанет 45“) – втората книга на Ивон Шуинар, (създател на компания Патагония, автор на „Пусни народа ми да кара сърф”) в съавторство с неговия племенник Винсънт Стенли (вицепрезидент маркетинг в компанията). В края на май 2014 г. Винсънт Стенли представи книгата в България, заедно с прожекция на филма 180° south.
Имената на авторите биха подвели, че книгата е единствено за катерачи и алпинисти. Шуинар и Стенли пишат увлекателно, мащабно и се насочват към производители, предприемачи, доставчици, клиенти, неправителствени организации, независимо от сферата на дейност. Основният опит, разбира се, е от компания Патагония (представена през 2007 г. на корицата на сп. „Форчън” като „най-страхотната компания на планетата” заради нестандартните екологични практики и качествени дрехи), но обхватът на примерите е забележително по-широк. Книга, която те настройва позитивно с първите разгърнати страници до последните страници на приложените екосписъци със съвети какво ти в компанията или самата компания може да направите за служители, клиенти, общности, природа.
В първите глави на „Отговорната компания” е очертана общата картина, потребността и мотивацията за промяна на начина на производство и използване на природни ресурси от последните 200 г. В последващите глави двамата автори описват инициативите си и пътя до тях. Ще се изненадате колко са много и колко са приложими. Изброявам някои: „чисто изкачване”; осиновяване на река Вентура; какво може да се направи за децата на служителите, вместо да не се назначават млади жени, защото могат да са бъдещи майки (унизителна практика у нас); даряване на 10 процента от печалбата на малки групи, спасяващи местообитания и работещи с хъс; стипендии за служители; създаване на „Хроники на отпечатъка”; инициативата „Общи нишки” – програма за рециклиране, която подканя клиентите да връщат определени износени дрехи и пр. Във финалните глави предлагат как да се започне, кои са елементите на екологична отговорност по заинтересовани страни, как да се въведат за постоянно.
Етичните внушения и откровеността на „Отговорната компания” завладяват още от посвещението: на всички служители на компанията, настоящи и бивши. Провокират се въпроси за собствените ти реалии (полезна ли е работата ми, за кого; в синхрон ли съм с колегите; какво опазвам, когато опазвам околната среда; има ли олово в червилото ми) и компаниите, на които си клиент. Колективна книга, в която авторите подчертават, че за да се мисли в екологични и социални стойности е необходимо „възвръщане на колективния разум” – първите разлики от подобни книги с бизнес идеи и съвети. „Отговорната компания” представя опита, грешките, успехите на създателите на Патагония без патос и приповдигнат език, без дидактика и без високомерието „ние знаем най-добре, ние сме пример”. На няколко пъти авторите признават, че продължават да се стремят да са отговорни и че не са го постигнали.
Замърсяване на природата, изчерпване на световните ресурси и цялата тази терминология е плътно демонстрирана – в какво се изразява и какво и как да направи една компания в тази посока. Практиките са съобразени са с интересите за печалба на компанията в дългосрочен план, с подобряване на качеството на производство, по възможност още на ниво дизайн на продукта, без увеличаване на разходите. Примери са компаниите Wall-Mart, Кока Кола, Timberland, The Gap, както и малки ферми.
Шуинар и Стенли разказват как стъпка по стъпка променят избора си на доставчици на естествени материали, например за памука, за който установяват, че е мръсен колкото въглищата, как ги избират и започват да се грижат за цялата снабдителна верига да са отговорни към продуктите, към служителите си, към природата, в която са поместени.
Производството, нанасящо по-малко екологична вреда, в същото време ще намали рязко повишаващите се разходи за енергия, вода и изхвърляне на отпадъци
Акцент на авторите е, че социалните и екологичните промени вървят заедно – интуиция, която гражданските протести в страната изведоха в публичното пространство и насочиха към политиците, а в „Отговорната компания” апелът и практиките са насочени към работата на компании и общности. Убедително в книгата се говори за постконсуматорско общество, в което на клиентите е отредена ролята да оказва натиск върху производителите, да правят информиран избор, да подкрепят компании с отговорно поведение към служители, общности, природа.
Благодарение на тази книга намерих отговор на въпроса защо не вярвам в екологичните политики и програми на големи компании с пазарен дял в България. Изглеждат ми като външни, прикачени действия и просто имидж. Отговорната компания произвежда качествен продукт и не пише на етика естествената му суровина като специален бонус. Шуинар и Стенли подчертават релевантността продукт, ресурси, поведение, действия. Те не спестяват трудностите пред всяка инициатива и как се е стигнало до нея. Въвеждат елементи на отговорно производство, следвайки мантрата редуциране, поправка, повторна употреба, рециклиране.
Човек не бива да си губи времето да рециклира нещо, което изобщо не е трябвало да бъде произведено
„Отговорната компания” провокира действия. Колективни действия. „Никой не бива да остава на резервната скамейка…”
Разберете каква вреда нанасяте; правете подобрения; споделяйте наученото.
