ЗА ПОЛЗАТА ОТ ЧЕТЕНЕТО
Загасих телевизора и се поколебах дали да не почета преди лягане. Напоследък не гледах на четенето с много добро око. Не познавам никой, който е станал добър човек, защото е чел много. На четенето се приписват излишно много добродетели. Но защо никой не споменава порочния му характер? Елитарната поза на четящия човек, който гледа отгоре на другия, обикновения работник, нямащ време да надигне глава от струга, за да прочете дори ред – ето тази поза ме изпълва с отвращение. Неграмотният – той бе презрян.
Наблюдавах как четенето дава само повече власт на лошото. То правеше онова, което правеха и парите, с тази разлика, че за лошата страна на парите никой не хранеше съмнение. Някога четенето може и да е било полезно, но в новия век служи на злото. Четящите са обикновени мошеници, които внушават, че едва ли не ги ръководи Божията промисъл. Богатите бяха роби на парите, те нямаха нужда от книги. Бедните и онеправданите – истински свободните – също не се нуждаеха от тях. Книгите бяха мечът на средната класа, класата на пълните неудачници, в която попадах и аз.
Ние нямахме капацитета да станем богати, но го искахме. Не можехме да станем свободни, не ни достигаше смелост. Единственото ни оправдание да сме в центъра на нищото бе книгата. С нея колехме и бесехме. Ние бяхме хората в метрото и средностатистическите домакини.
За да стигна до този упадък, обвинявах само и единствено четенето. Какво толкова търсим в книгите, не знам, след като те са писани от такива като нас. Дори позволявахме името на даден автор да засилва още повече вярата в силата на творчеството. Защо смятаме, че в милионите изписани страници ще намерим някакви по-велики истини или решения за живота си, или изход от собствените ни кошмари?
В личен план тази нездрава любов към книгите не ме направи нито по-добра, нито по-щастлива. Четенето ме направи първо надменна, после самотна, а накрая ме подлуди.
Не спирах да чета – въпреки всичко, исках да съм компетентна в колкото може повече области. Да съм компетентна само в едно нещо ми се струваше най-голямата беда. Пълно прахосничество на дните ми.
Деница Дилова стана един от двамата победители през 2014г. в първия анонимен конкурс за Нов български роман на издателство „Сиела“ с ръкописа си „Непорочна практика“. Романът наскоро беше публикуван под заглавието „Дневният живот на нощните пеперуди“ – Бел. прев.
