За бъдещето ни, обвързано съвсем плътно с изкуствения интелект и умните машинки, си говорим все повече. И вероятно все повече се страхуваме какво ще стане, ако всички тези джаджи вземат че превъртят, ако някакъв вирус ги порази и се съберат в стройна роботизирана армия, която да реши да изтрепе човечеството.
Ами, ако това се случи, ще настъпи истински „Робокалипсис“, убеден е Даниъл Уилсън. С доста добра описателност – интензивна, но и в същото време пълна и впечатляваща, той успява да ни пренесе няколко десетилетия напред във времето, където хората са подложени на почти пълно изтребление, а злият гений на суперкомпютъра Архос. Автомобили убийци, домашни помощници касапи, полуроботизирани хора-хибриди и всичко, което може да хрумне на RAM-а на само развиващ се изкуствен интелект. Разбира се, целта оправдава средствата, затова и самият Архос не пести прийоми да избива и поробва хората.
Историята се разказва винаги в първо лице, от няколкото главни герои, идващи от различни общества и търсещи различни пътища за своето спасение. Разбира се, накрая се събират (поне тези, които са били способни да оцелеят), за да открият местоположението на изтребващата ги машина. И за да можем ние да видим един от най-гениално направените анализи на човешките взаимоотношения – от гледна точка на друг вид в природата.
Винаги съм се чудел дали подобни книги са плод на нашата обща параноя или не са по-скоро нещо като метафора на това, което сами правим сами със себе си, прекарвайки все по-голяма част от живота си в зависимост от разни джаджи.
