Не мисля, че би могло да има по-подходящо начало на тази рецензия от следния цитат, присъстващ вътре в книгата:
„Ако искате, не четете книгата от тук до края. Всъщност аз не съм ви карал изобщо да я започвате. Ако искате, решете, че съм постъпил неетично с вас. Аз нямам етичен проблем с вас – непрестанно бомбардирам въображението си с картини на безкрайна радост и безкрайно страдание, никога не си спестявам нищо и затова не виждам никаква причина да спестявам каквото и да било и на вас.“
Или пък мога да започна тази рецензия и с онази всеизвестна реплика, че всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Ама по-скоро не е.
Романът „Отвътре“ (изд. „CIELA“) на Радослав Парушев-Чарли не е за моралисти. Или по-точно такива, които се имат за много морални, но само видимо, а всъщност не са. Романът не е и за хора със слаби сърца, меко казано. Или по-точно такива хора, които не обичат да четат за нещата откровено – такива, каквито са, в комплект с всичките псувни и бруталните сцени; абе, нещата от живота. Онези неща, които се случват днес, тук и сега, в нашата държава. За тези неща пише Чарли. И го пише с една дяволита и вдъхновяваща ирония. А най-готиното е, че тази ирония е съчетана с прекрасното чувство за хумор, което само Чарли има. И така се получава една взривоопасна комбинация от думи, наречена роман, или както казва Захари Карабашлиев: „тежко паве в развалените зъби на българския шоубизнес“.
Вижте цитатите по-долу, те са достатъчно красноречиви:
„Докато четете това, в центъра на София, на мястото, на което Левски е бил обесен, български гражданин от ромски произход открадва поредния (предпоследен) бронзов грифон от паметника на Левски, а друг български гражданин, от български произход, полицай, наблюдава това и не реагира, тъй като е зает с нещо по-важно.“
„В България има над осемдесет мъже, родени и отрасли в къщи с външна тоалетна, но след това научили се как да се обличат, и Големия Продуцент е един от тях.“
„Скарлатов беше от тези хора, които хем се опитват да водят разговор с усложнени изречения, хем им е малко кармично рано за това.“
„Светът е пълен с хора, които си мислят, че правят нещо много важно и затова точно сега не бива да умират. Ама мрат като мухи, непрекъснато.“
„Обаче винаги ти остава възможността поне веднъж, още веднъж да им кажеш „Не!“. Безплатно е и е някакси мазохистично приятно. Като да решиш да гласуваш срещу мафията при социологически проучвания, обещаващи шейсет и пет процентова изборна победа на мафията. Като да се събудиш сутринта в най-престъпната и депресивна страна в Европа и да не се самоубиеш, а да си избереш красив есенен маршрут през парка до работното си място. Като да избереш да не си платиш данъка, за да не може мафията да даде твойте пет лева на строителните си фирми да строят спортни зали. Всъщност приятно е да можеш да взимаш решения относно собствения си живот. Както и по принцип, относно каквото и да е. Даже като се замислите, е ужасно приятно. Направо пробвайте.“
Такааа… Докъде бяхме стигнали? А да, главният герой е кастинг агентът Иван-Александър. И инфото отзад на 
книгата не лъже – наистина в романа ги има и Левски, и Осама бин Ладен, че даже и самия Чарли. Годината е 2014, българските реалити предавания са в своя вихър, затворническото порно също, както и Третата Световна Война. Чарли ни отвежда до петзвездния комплекс „Алфа Импириъл Форест Ризорт Енд Спа“, минава през италианския ресторант „Фредерико Фелини“ и клуб „Октопод Империал“ , за да ни сблъска челно с хитовия сериал „Невъобразимите“ и телевизия „Болкан ефир“. Абсурдът е пълен, защото абсурдът е реален, Чарли просто ни го преразказва по най-добрия възможен начин – в художествен стил. „Вътре в човека, както знаете, е цяла вселена от чувства и мисли. Ала в някои хора вселените, наясно сте и с това, твърде малко се различават като обем и сложност от вселените вътре в бройлерите.“
И за да затворим обратно кръга, ще кажа за финал, че всеки има правото да подмине тази книга, ако прочетеното дотук не му е допаднало. „Тейк ит ор лийв ит, пич.“ Обаче, ако искате нещо по-различно и същевременно напълно достоверно, това е романът.
„Отвътре“ е като шамар от Чарли на онова малко, разглезено хлапе, наречено общество. Шамарът е силен, шумен и както често се случва, не се харесва на всички. Ала това ни най-малко не променя факта, че шамарът е напълно оправдан и заслужен…
Премиерата на „Отвътре“ на Радослав Парушев е на 4 юни от 19:00 ч. в Opera Cafe, а официалната фен страница на романа във Фейсбук можете да намерите тук.
