Книгите са прозорец към света. Сигурна съм, че всеки е чувал този израз. И той е истина, защото зад страниците се крият милиони светове, които са неизчерпаем източник на идеи, вдъхновения, прозрения и въобще всичко, което можеш да си пожелаеш. Но в „Парижката книжарница“ от Нина Георге (изд. „Слънце“) те са и още нещо – лекарство за всякакви душевни болки.
Жан Пердю е отворил на кораба си „Лулу“ своята Литературна аптека, в която продава книги на клиентите според това, което ги измъчва. На всекиму препоръчва четиво, което би облекчило тъгата, любовната мъка, разочарованието, загубата на близък човек и т.н. Така минават дните на Пердю, докато едно скрито писмо не разчупва черупката, зад която се е крил от години. Защото, макар Жан да помага на другите, той самият не е намерил лек за собствената си мъка. Преди двадесет и една години неговата единствена любов, Манон, го е напуснала и той е продължил живота си, просто съществувайки, но не и живеейки.
Една случайност вади на бял свят писмото, оставено му от Манон, което той никога не е прочел. Когато най-накрая Пердю го отваря, наяве излиза не това, което е очаквал. Оказва се, че любимата му е била смъртноболна и в писмото му признава, че не й остава много време. Разкритието най-сетне изважда Жан Пердю от самоналожената му изолация от света и в един импулсивен момент той просто вдига котвата на кораба си „Лулу“ от Сена в Париж и поема на пътешествие из най-красивите кътчета на Франция. Крайната цел е родното място на Манон за едно дълго чакано сбогуване с нея и с миналото. Изненадващо се сдобива и с неканен спътник в лицето на младия писател Макс, постигнал огромен успех с първия си роман. Той пък е затънал в творческа криза и се надява пътуването да му донесе идеи за следващата му творба.
„Парижката книжарница“ е роман за пътуването в прекия и преносен смисъл. За малките радости от живота, преодоляването на разочарованието, болката и намирането на себе си. На моменти действието тече доста бавно, тъй като повествованието е насочено навътре, към мислите и чувствата на Пердю. Това би допаднало на сантиментални хора, такива, които обичат да обръщат взора дълбоко в себе си и да размишляват, докато стигнат до прозрението, което търсят.
Повече ми допаднаха описанията на различните местности, хора и събития по пътя, тъй като обичам да научавам нови и интересни неща. Нина Георге е описала Франция по начина, по който всички мечтатели си я представят. Красива, вкусна и като излязла от платната на Моне.
Хареса ми идеята за книгите, които лекуват. Накрая на романа има приложена „Литературна аптека за спешни случаи“, в която са подбрани заглавия от световната литература, и мисля да последвам препоръките, когато ми се наложи. А дали ще помогнат, всеки сам ще прецени за себе си. Въпреки че съм заклет книгоман, съм съгласна с това, което казва Пердю.
Книгите могат много неща, но не всичко, мадам. Най-важните неща трябва да се преживеят. Не да се прочетат. Аз трябва да преживея своята книга.
