Лошата материална база, остарялото или липсващо оборудване, ограничените финансови ресурси и недостигът на персонал са четирите основни проблема, които пречат на развитието на библиотеките в страната. Това показват данните от социологическо изследване на агенция ЕСТАТ, обявени в четвъртък на втория Национален форум „Библиотеките днес“ 2017. Организираното от Фондация „Глобални библиотеки – България“ тридневно събитие събира експерти от три континента и бе открито с реч на президента Румен Радев.
В словото си президентът акцентира върху ключовата роля на библиотеките за пълноценното интегриране в европейската общност и културния обмен с останалия свят. Като основни цели на развитието им той изтъкна дигитализацията и привличането на младите хора към четенето.
Книгите и книжовността са стратегически ресурс на цялата нация, а като техен носител библиотеките съхраняват културното ни наследство. В сърцето си те носят духовната ни идентичност като нация и освен че имат особено място в историята ни, от тях можем да разберем какво е и нашето бъдеще.
Заместник-министърът на културата Амелия Гешева също се включи с обръщение към присъстващите и изтъкна важността на библиотеките за присъединяването на българите към глобалното информационно общество. „Министерството на културата ще продължи да подкрепя усилията за промени, касаещи оптимизирането на работата на обществените библиотеки за по-пълното отговаряне на изискванията на съвременния потребител на информация“, увери тя.
Първата пленарна сесия с модератор изпълнителния директор на ФГББ Спаска Тарандова бе посветена на темата „Глобална визия за обществените библиотеки“. Разговорът започна с видеообръщение на евродепутата от ЕНП Ева Майдел, която сподели опита си с прилагането на модерни технологии като роботика, 3D принтиране и прилагането на виртуална реалност в съвременните библиотеки и изрази увереност в потенциала на България да бъде водеща сила при изграждането на дигитална общност.
Старши ръководителят в програма „Глобални библиотеки” на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ (САЩ) Дарън Хорнер разказа за опита си с малки библиотеки с ограничени ресурси, които обаче са допринесли за неимоверното подобряване на живота на хората в местните общности. Той ги нарече „двигатели за човешко развитие“. Минути преди да излезе на сцената Хорнер получи от зам-.министър Гешева престижното отличие на Министерството на културата „Златен век” – печат на Цар Симеон Велики.
След него на сцената излезе председателят на Африканската фондация на библиотечните асоциации и институции Джон Цебе, който информира публиката за историята и целите на организацията, както и за ролята на библиотеките за развитието на целия континент.
Библиотеките са местата, където всичко се случва и където всички искат да бъдат видени, че присъстват.
Сесията беше закрита от българската детска писателка Петя Кокудева. Тя разказа за пътешествията си из Великобритания, Скандинавия, Прибалтийските държави, Русия, Япония и Нова Зеландия и за „книжните домове“ – библиотеки, музеи на книгата, домове на знаменити писатели, детски центрове и иновативни книжни кътове, създадени с много въображение и инициативност от страна на доброволци. Към библиотекарите тя отправи следния съвет:
Хората няма да запомнят книгата, която са чели, нито обстановката, а вас. Библиотекарят е по-важен от библиотеката.
Втората пленарна сесия дискутира състоянието на обществените библиотеки в България. Ивалина Симеонова от социологическа агенция ЕСТАТ представи резултатите от проведеното проучване, според които в сегашното си състояние те по-скоро не са отворени за бъдещето и все още се определят само и единствено като място за четене и заемаене на книги.
Според представените данни 69% от обществените библиотеки страдат от липса на пространство, 18% никога не са били ремонтирани, 14% нямат компютър, 25% не предлагат достъп до интернет, а 22% не са получили никакви нови постъпления през миналата 2016 г. Като основна причина за проблемите Симеонова посочи ограниченото финаинсиране – от бюджета за култура за 2017 г. едва 0,35% са били отделени за библиотеките.
Социологът обаче сподели и няколко положителни тенденции – увеличаване на посещаемостта и нарастване броя на доброволците. Основни цели за в бъдеще са набиране на необходими средства за развитие и модернизация на базата, подобряване на отчетността, оптимизация на библиотечната мрежа и нейното популяризиране чрез социалните платформи.
Финансовият експерт от Института по пазарна икономика Петър Ганев направи подробен и задълбочен анализ на финансирането на обществените библиотеки. Той разкри, че те разполагат с общ бюджет от 7.8 млн. на година, а като възможна реформа на финансирането посочи преминаването към показатели за качество и резултат вместо субсидирана численост.
Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
След него в сесията се включи Михаил Бояджиев от Управителния съвет на Фондация „Глобални библиотеки – България“. Той представи на публиката оценка на законодателната рамка в страната и сравнително-правен анализ на законодателството в Европейския съюз. Като интерес факт Бояджиев посочи, че знанието вече не се осъществява на традиционен носител и правопропорционално на това се наблюдава увеличение на заемането на електронни книги в страните членки. Бояджиев направи и следния извод:
Освен с европейската нормативна уредба българското законодателство, свързано с библиотеките, трябва да бъде ревизирано в посока да помага за изпълнението на тяхната мисия в новите технологични и обществени условия.
Първият ден на форума завърши с тържествена гала-вечеря и връчване на първите Годишни награди на Фондация „Глобални библиотеки – България“. Те отидоха при БНТ в категория „Медия с национално покритие“, при „Дарик Враца“ и в. „Нова добруджанска трибуна“ в категорията за регионални медии и РИОСВ-Велико Търново за „Публична институция“.
Вижте видео от целия първи ден на Националния форум „Библиотеките днес“ 2017 на този линк. Сесиите от форума продължават на 10 и 11 ноември, като пълната програма на събитието можете да разгледате тук.
