Никога не съм била в Америка. Но обичам да чета книги за Америка. Но не за онази Америка, която ви идва първа наум, не Америка на бързата храна и Холивуд, не Америка на бързия живот и високите небостъргачи, не Америка на бързото забогатяване и телевизията.
(И тук всички питате има ли въобще друга Америка?)
Да, има и друга Америка… Америка зад прозрачното полиетиленово пличке. Америка на човека, на нейния народ, на нения жив, реален жител. Той е човекът, който яде домашен ябълков пай с цялото семейство, който живее с корените на своите предци, близо до земята. Америка на средната класа, на неизречения коментар за политика и на изречените думи куршуми. Америка на свободния, пътуващ човек. Америка на статичния, спокоен човек.
Тези две Америки обаче се сблъскват в една от най-красивите книги, които съм чела за Америка. Тези две противоположни Америки се срещат в едно пътуване с един стар пудел и каравана, носеща символичното име „Росинанд”. Тези две Америки се срещат през значимото и незабравимо десетилетие на 60-те.
„Пътешествие с Чарли. В търсене на Америка“ е търсенето именно на истинския образ на Америка. Търсенето на нейния език, на нейната магия, но най-вече нейните ценности. Търсене в хората, в тяхнотомногообразие и различия, в общите черти и особено силно в думите. Думите, които се казват, думите, които се премълчават, забравените думи, думите, които се крещят, изплюват и убиват. Думите на един от най-добрите разказвачи Америка.
В книгата Стайнбек пъува през различните щати с идеята да открие душевността на своя народ. Той се среща се с хората на своята любима Америка, говори с тях, размишлява, мечтае, разказва. Но и тъгува, скучае, страда, и въпреки всички парадокси и противоречия на видяното неизменно рисува своята Америка, своята единна Америка, която се променя безвъзвратно. Тя не е онази в спомена от детството, тя не е онази в учебниците по история. Защото Америка е жива и се претворява всеки ден в своя народ.
Странно е усещането след прочитането на книгата, някак тягостно и незавършено, неясно. Тя започва с бурния ентусиазъм на жадуващия за пътешествие мечтател и завършва с умората на загубилия се в собствения си град странник. А неусетно читателят е обиколил различните щати на америка, сблъскал се е с различните лица, видял е всичко, почти всичко. Видял е Америка през очите на Стайнбек, но не онази незабравимата природна идилия в „На изток от рая” или „Към един незнаен бог”, не онази непринудената в „Улица консервна” и „Тортила Флет”. И все пак Пътешествие с Чарли си остава Америка на Стайнбек, „защото всичко зависи от това кой си, къде се намираш, какво усещаш. Не какво мислиш, а именно какво усещаш.”
Прочетете още ревютата за другите книги на Стайнбек в „Аз чета“ – „Към един незнаен бог“, „Небесните пасбища„, „Тортила Флет„, „Гроздовете на гнева“ и „В неравна борба„
Прочетете и материала за Джон Стайнбек в рубриката „Големите“.
