„Into the Water“ – новият роман на Паула Хоукинс е дълбоко потапяне в мрачни води

Дебютният роман „Момичето от влака“ на Паула Хоукинс не ме остави дълбоко впечатлена, въпреки че мнозина го обявиха за бестселър, даже беше и филмиран. Наскоро на чуждестранния книжен пазар се появи новата книга на британската писателка „Into the Water“, която също скоро ще бъде преведена и на български език. Сега всички говорят, че Хоукинс отново се е справила отлично и че романът бързо ще се превърне в хит, подобно на дебюта на авторката. Дали това наистина ще се случи, предстои да разберем, но аз ще открехна леко завесата и ще се опитам да ви подскажа предварително.

Самотната майка Нел, която местните никак не харесват, е намерена мъртва в реката на местното градче. Няколко месеца по-рано на същото място приключва животът и на младата тийнеджърка Кейти, за която никой не е предполагал, че ще загине под водите на реката. Възможно ли е двете да са се самоубили и по своя воля да са скочили от скалата, или някой ги е побутнал? Каква би могла да бъде връзката между смъртта им, ако има такава? И защо тези две жени всъщност не са първите, чийто край настъпва на това място? Оказва се, че малкото градче крие много тайни.

Джулс, сестрата на Нел, пристига, за да се погрижи за осиротялата си 15-годишна племенничка Лена. Нито Джулс, нито Лена са щастливи от този факт. Джулс крие спомени в миналото си, заради които е избягала далеч от градчето и е смятала никога да не се завърне. А Лена е видимо уязвима след смъртта на майка си и най-добрата си приятелка Кейти, пък и не е очарована, че за нея трябва да се грижи леля й, която дори не е благоволявала да връща обажданията на Нел.

Паула Хоукинс (снимка: Anna Huix)

Тук е мястото да кажа, че авторката е решила да преповтори подхода си от „Момичето от влака“ с разплитането на сюжета през погледа на различните герои, но, за щастие, този път не се е спряла само на двама-трима. Хоукинс смело разширява кръгозора си, като ни среща с гледната точка на поне още няколко души от градчето: лудата Ники, която има навика да си говори с мъртвите, Луис – майката на загиналото момиче Кейти, както и нейният син Джош, двама детективи, един учител в местното училище и още, и още…

Звучи малко объркващо, но Хоукинс определено се е справила. Сюжетът е добре премислен и последователен, така че има достатъчно съспенс, интрига и убедителна причина читателят да продължава да чете с интерес кой ли всъщност ще се окаже на дъното на мистерията. Учудващо, но дори финалът успя да ме изненада.

„Into the Water“ за мен е всичко онова, което „Момичето от влака“ не беше. Хоукинс очевидно се е постарала много повече и усилието си личи на всяка страница. Новият й роман е точно такъв, какъвто трябва да бъде един трилър. С удоволствие го прочетох за няколко часа и със сигурност бих го препоръчала на всеки, който е харесал и „Момичето от влака“. Ако пък сте като мен и не сте останали очаровани от първия опит на Хоукинс, то ви съветвам да дадете втори шанс на авторката с „Into the Water“, няма да се разочаровате.