„Петата вълна” на Рик Янси е типичен представител на американската тенденция на постапокалиптични тийн романи, в които цари атмосфера на обреченост, безнадеждност и параноя. В конкретния случай злонамерени извънземни се заемат да унищожат човечеството методично. След четири вълни на изтребление (първа вълна – шалтер, втора – цунами, трета – чума, четвърта – заглушител) хората са със седем милиарда по-малко.
Някои от оцелелите се скитат сами като 16-годишната Каси, която е била разделена от 5-годишния си брат и чиято мисия е да го открие. Други като съученикът й Бен Периш биват събирани във военни лагери и обучавани за борба с Другите. Всички без изключение са загубили близките си.
В лутанията си Каси среща Ивън Уокър, който се представя за единствен оцелял член на фермерско семейство. След преживените четири вълни, Каси е научила, че най-важното умение е да успееш да различиш врага. А той е практически неотличим от обикновен човек, тъй като Другите използват човешките тела като гостоприемници. Това, естествено, води до повсеместна подозрителност и недоверие и най-добрата тактика е първо да стреляш, а после да питаш.
Какво следва за малцината оцелели? Каква ще е петата вълна, защото вече е ясно, че Другите искат планетата без хората? И Каси, и Бен ще достигнат до истината по трудния начин. Ще разберат това, което всички хора би трябвало да знаят и да не забравят: всеки отделен човек е важен, смисълът на обещанията е да се спазват и за да оцелееш, трябва да се довериш. Дали осъзнаването не идва прекалено късно и може ли да бъде спряна петата вълна?
Затворила съм последната страница. Игнорирам факта, че имах големи предварителни очаквания заради възторжените отзиви за книгата в чуждоезични медии. Отчитам, че съм доста извън възрастовата група, за която е писана „Петата вълна“. И решавам, че автор, печелил престижни литературни награди за предишните си книги, можеше да поднесе историята по-добре – по-сдържано, с по-малко лигав драматизъм и досадно циклене в стил „хем боли, хем сърби”. Истината е, че вълните от колебания и мелодраматичност в отношенията на Каси и Ивън ме удавиха.
Без съмнение сюжетът е увлекателен и умелото му развитие би могло да компенсира тези недостатъци, но Рик Янси не успя да ме впечатли със стила си.
Британските тийнейджъри обаче явно нямат моите възражения, защото преди дни избраха книгата за тазгодишния носител на наградата Red House Children`s Book Award.
Чудесно е, че издателство “Егмонт България” показаха много бърза реакция, като представиха „Петата вълна” на българските читатели съвсем скоро след излизането й в САЩ. Ще имам и допълнителен повод за радост, ако в бъдеще отдават повече внимание на пунктуацията.
Текстът е публикуван първоначално в сайта „Детски книги“.
