В края на 2009 г. се явих на интервю за работа. Предстоеше отваряне на най-голямата книжарница в града ми и се набираше персонал. Аз, естествено, нямах никакъв опит, но да работя точно към тази фирма ми беше най-голямата мечта още от 7-8 клас. Изобщо не преувеличавам! Като бях по-малък, съм прекарвал стотици часове там. С един приятел поне веднъж седмично дискутирахме следния казус – ако успеем да нахлуем вечер в книжарницата, кой стелаж би си взел всеки от нас за вкъщи? Отговорът се променяше с времето и с развиването на литературните ми вкусове, но страстта към това вълшебно място никога не ме напусна.
И така. Години по-късно стоя в огромното голо помещение, двамата собственици ме оглеждат с леко съмнение и ми задават баналния въпрос: „С какво мислите, че ще бъдете полезен?“ Аз обходих с поглед все още прашните рафтове, потрих ръце (наистина ги потрих) и отсякох: „Мисля, че тук можем да направим нещо много хубаво.“ След по-малко от седмица мечтата ми се сбъдна – започнах работа и създадохме един чуден книжен дом, започвайки от самото начало! Всички книги бяха по кашоните, още никой не знаеше на кой рафт какво ще има. Ориентирахме се в движение, променяхме, обсъждахме и, Боже, колко се вълнувахме!
Изкарах почти 3 прелестни години там, като накрая дори имах възможност да бъда управител за няколко месеца. За съжаление, фирмата отдавна не съществува, огромното помещение пустее, но категорично това ще бъде най-любимата работа в живота ми. Каква ти работа! Прекарвах толкова допълнително часове там (колегите ми – също), че наистина по едно време обмисляхме да създадем първата денонощна книжарница, поне за града. И още си пазя книгата с отзиви, която щедро потвърждава, че всичките ни усилия са си заслужавали. И в това никога не съм имал съмнение.
Няма да се разпростирам повече в спомени. Извинявайте, ако съм досадил, но това въведение беше необходимо, за да мога да опиша как се почувствах, докато разлиствах „Моята прекрасна книжарничка“ (изд. „Ciela“) на Петра Хартлиб. Такава тъга и толкова силна носталгия не бях изпитвал от много дълго. В десетки от ситуациите, които описва тази чудна германка, се припознах толкова силно, та чак невероятно.
Да, точно така се дава живот на едно приказно и кошмарно трудно за поддържане място, обитавано от книжки. И независимо дали работиш в малка квартална книжарница, или пък си служител в по-голяма книжна фирма, отношението не може да бъде различно. Отдаденост, страст, търпение, много малко почивка и безкрайна любов към книгите. Защото чувството, когато извадиш макетния нож и разрежеш тиксото на кашоните с новите книги, няма описване. Това е чувство на щастие.
„Моята прекрасна книжарничка“ категорично може да послужи като безценен учебник за това какво да очакваш, как да постъпиш и с какво да (не) правиш компромиси, когато се хвърлиш в тази лудост. Безумно е да очакваш, че банковата ти сметка ще набъбне като прежаднял сюнгер, но отплата със сигурност ще получиш. Благодарността в очите на клиентите (приятелите), радостта им от успешно измисления подарък, кратките разговори край касата, усмивките при случайни срещи по улиците – това остава и придава смисъл на всички погубени нерви.
Петра Хартлиб е написала една чудесна искрена книга, за която още дълго ще говоря с приятелите си. Вероятно ще си припомняме случки от нашата книжарница, ще се смеем при спомена за господина, който иска фактура за гумичка от 20 стотинки, или за жената, която търси „подарък за дете, нещо да ми препоръчате“? Това е книга, изпълнена със страст, с лични моменти, които Петра е споделила, с много мигове, в които изглежда, че силите просто няма да стигнат. Но когато си се впуснал в преследване на мечтата на живота си, колкото и нелепа и тежка да е тя, отказване няма.
От сърце благодаря на издателство „Ciela“, че издадоха тази книга. На Алеко Дянков за чудесния превод и за ценните уточнения под линия. И благодаря на книгите, че съществуват и че продължават да носят толкова експлозивно вдъхновение, кураж и магия.
И да, учил съм 11 години немски, така че вече трети ден обмислям дали да не се пусна по течението, озовавайки се във Виена пред една чудна книжарничка и пред една позитивна жена, посрещаща ме с усмивка.
Един чудесен текст за „Моята прекрасна книжарничка“ можете да прочетете при Темз в „На по книга, две„, препоръчваме ви го.
