Вече доста се говори за тази чудесна книга. Повечето отзиви, които прочетох, са от бивши и настоящи книжари, редактори, издатели. Или накратко – хора, силно обвързани с това една книга да бъде създадена, подготвена, представена. Хора, които работят много, за да може книгата да достигне до обикновени читатели като мен.
„Моята малка книжарничка“ (изд. „Ciela“) не ме докосна, извиквайки спомени и носталгия, нито я свързвах с ежедневието си. Нещата, които описва Петра Хартлиб, са ми далечни и непознати (освен момента с рисковете и неразумните покупки, но никога не съм стигала толкова далеч). Но няма как, докато я четях, правeх асоциации с моята любима малка книжарничка Elephant Bookstore – единствената в София, в която се чувствам уютно, като у дома, защото хората, които работят в нея, ме посрещат като скъп гост. Книжарничка, в която искам да заведа всички хора, които обичам, за да я обичат и те.
Точно така си представям книжарницата на Петра Хартлиб във Виена. Докато четях, бях удивена от това, колко е трудно всъщност да поддържаш такъв бизнес. Колко комплексни и обвързани са нещата. Всеки от нас знае, че в този занаят не е лесно (особено в скъпата ни родина), че има своите специфики и особености, че се изискват огромна отдаденост и талант, но за пръв път получавам разказ от „кухнята” на търговията с книги.
Ежедневният труд, мъки, нерви, ядове, проблеми, трудности и спънки, които съпътстват живота на тази жена, са умопомрачителни. Бремето на взетите решения, поетите рискове и направените жертви… впечатлена съм от силния дух, решителност и инат на Хартлиб. Възхищавам се на такива хора, защото не мога да си представя да вложа цялото си същество в подобно начинание, пренебрегвайки дори здравето си.
Някой може да каже, че малко преувеличавам, но… авторката описва само значимите събития от първите си години като книжар. През цялото време имах чувството, че казва „И това, мили хора, е само върхът на айсберга!”. И вярвам, че е така. Вярвам, че е наистина трудно. И мисля, че това е една от основните причини този тип книжарници у нас да са изключително малко.
Освен това, Петра Хартлиб има чудесно чувство за хумор. Разказва толкова увлекателно, леко и забавно, подхваща те още от първата страница и не те пуска до края. Историята й е най-вече истинска, пълна с битовизми, някои забавни, други – откровено абсурдни.
Ако трябва да опиша „Моята прекрасна книжарничка” с една дума, то тя е вдъхновяваща. Това е една неангажираща, лека книга, подходяща за разведряване. Оставя чудесно усещане, след като я прочетеш. Поставя много интересни социални въпроси, които са особено актуални в България, не само за книгоиздателския бизнес, но и за мотивацията на хората изобщо. Но най-вече вдъхновява. Четейки я, осъзнаваш, че понякога рискът си заслужава, че някои решения са неразумни само на пръв поглед, че мечтите се сбъдват с много труд и че наистина си струва да правиш това, което обичаш.
Ако не сте прочели докосващото ревю на Димитър, направете го! Можете да прочетете още отзиви и от Темз, от Любина Йорданова в „Лира“ и в още един блог за книги.
