На 82-годишна възраст в болница в Холивуд е починал писателят Кольо Николов, съобщи българката в Чикаго Ваня Креймър, която до последно е поддържала телефонна връзка с него.
„Ако трябва да обобщим приноса на Кольо Николов в българската проза от 60-те и 70-те години, можем да започнем с това, че той бе един от първите, които отвориха път на всекидневната (специално младежката) реч, с нейните жаргони и идиоми, със словесните й конструкции и иманентна опозиционност на официалността“ – това пише за неговото творчество проф. Симеон Янев в своя литературноисторическа статия. Поставил началото на жанра „инфантилна проза“, именно Николов проправя пътя на писатели като Станислав Стратиев и Росен Босев.
Eдна от най-любопитните истории, свързани с Кольо Николов, е познанството му с известни американски писатели. Докато е бил в САЩ, той изпраща писма до Джеръм Селинджър, Рей Бредбъри, Кърт Вонегът, Джон Чийвър. Получава отговор от Бредбъри, а Кърт Вонегът му пише подробно писмо рецензия и дори прилага чек от сто долара. Години по-късно Николов остава приятел с Рей Бредбъри, но животът го поставя в сложна ситуация и му се налага да продаде писмото от Вонегът, за което получава 3000 долара.
Преди две години „Жанет 45“ издаде книгата на Кольо Николов „Котаракът на Рей Бредбъри. 100 разказа за Лос Анджелис“, оказала се и негова последна.
Кольо Николов е роден на 25 май 1941 г. в пловдивското село Крумово. Работи във вестниците „Народна младеж“ и „Студентска трибуна“, Българското радио и Българската телевизия. Дебютира през 1966 г. със сборника „Облаци от бяла светлина“, в който разчита на пародийния поглед към особено сериозни теми. Сред издадените му в България книги са „Влог в швейцарската банка“ (1969), „Слънчеви квадрати по зимния плаж“ (1970), „Страшно красиви, страхотно добри“ (1987), а сред писаните в Америка – „Хотел „Парадайс“ (1982), „Кой какъв е в Ню Йорк“ (1982), „Кадифе в разбити улици“ (1984), „Вън от Бродуей“ (1986) и „Кейбъл рум“ (1986).
През 1976 г. заедно със съпругата си, Николов заминава на екскурзия в Италия с ясното намерение да не се връща. Успяват да стигнат до Ню Йорк, където живеят до 1979 г. Кольо Николов не спира да пише. Изпраща и на издателства, но не получава отговори. По време на гостуване на българска писателска делегация в Ню Йорк Кольо Николов се запознава с Любомир Левчев и уговаря с него завръщането си в родината без последствия. В България през 80-те години работи в столичния Куклен театър и издава петте книги, написани в САЩ. След промените в България се връща отвъд океана. От 1993 г. живее във Вирджиния, а в началото на века се прехвърля в Холивуд, Лос Анджелис. Работи като продавач в дрогерии, пощальон, бензинджия.
Съболезнования на близките му от екипа на „Аз чета“.
