Бумът на морбили, който започна през декември в увеселителния комплекс Дисниленд в Калифорния и се разпространи в 14 щата, засягайки 100 души, засили споровете относно тройната ваксина морбили – паротит – рубеола. Много родители продължават да настояват, че е тяхно право да откажат да имунизират децата си. В разгорещената дискусия „за“ или „против“ ваксините сайтът Parenting.com припомня едно писмо на Роалд Дал, което отново придоби актуалност.
Предистория
През 1962 г. дъщерята на Роалд Дал Оливия умира на 7-годишна възраст след усложнения от морбили. Това се случва само една година преди да бъде въведена ваксината срещу тази потенциално смъртоносна шарка. В онези дни от морбили всяка година в САЩ са умирали между 400 и 500 души, а хиляди деца са били сериозно увредени от тежки последици като глухота и умствена изостаналост. След въвеждането на ваксината сериозността на заболяването се превръща в далечен спомен и се появяват настроения против имунизацията.
Писмото
Обезпокоен от засилващото се движение против ваксините, две години преди смъртта си, Роалд Дал пише открито писмо, в което призовава родителите да ваксинират децата си:
„Оливия, най-голямата ми дъщеря, се разболя от морбили на 7-годишна възраст. Заболяването й протичаше нормално, спомням си, че често й четях в леглото и не се притеснявах особено. Една сутрин, когато вече беше на път да оздравее, аз седях до леглото й и й показвах как да си направи животинчета от цветни телчета за почистване и когато дойде нейният ред да направи едно сама, забелязах, че пръстите и мозъкът й не работят съвместно и тя не може да направи нищо.
„Добре ли си?“ – попитах аз.
„Чувствам се много сънена.“ – отговори ми тя.
След час изпадна в безсъзнание. След 12 часа беше мъртва.
Като усложнение след морбили тя беше получила енцефалит (възпаление на мозъчната тъкан – б. пр.) и докторите не можеха да направят нищо, за да я спасят. Това беше преди 24 години, но дори сега, ако дете с морбили развие такова смъртоносно усложнение като Оливия, докторите няма да могат да му помогнат.
Родителите днес имат възможност да се подсигурят такова нещо да не се случва на децата им. Те могат да настояват детето им да бъде имунизирано срещу морбили. През 1962 аз не можех да направя това за Оливия, защото не бе открита още надеждна ваксина. Сега такава ваксина е на разположение на всяко семейство и всичко, което се изисква от вас, е да помолите доктора да я сложи.
Морбили все още не се възприема като сериозна и опасна болест. Повярвайте ми, такава е. По мое мнение, родителите, които отказват да ваксинират децата си, поставят живота на други деца в риск. В Америка, където имунизацията против морбили е задължителна, морбили на практика е изчезнала, подобно на вариолата.
Тук във Великобритания, тъй като много родители не разрешават децата им да бъдат ваксинирани – от инат, невежество или страх, все още имаме стотици хиляди случаи на морбили всяка година. От тях повече от 10 000 ще страдат от някакви усложнения. Поне още 10 000 ще получат възпаление на ушите или белите дробове. Около 20 ще починат.
„Така се случи, че посветих две от книгите ми на Оливия. Първата е „Джеймс и гигантската праскова“, написана докато тя беше все още жива. Втората е „ГДВ“, посветена на паметта й, след като почина от морбили. Ще видите името й в началото и на двете книги.
И аз знам колко щастлива би била тя, ако знаеше, че смъртта й е помогнала да бъде предотвратено заболяването и смъртта на други деца.“
Писмото на Роалд Дал е цитирано със съкращения. Използвани са материали от официалния сайт на писателя.
