Всички знаем, че любовните романи задължително завършват щастливо и по възможност със сватба – все пак дори в „50 нюанса сиво“ между пошляпванията мистър Грей и Анастейжа успяват да сключат брак, за да направи той от нея нещо като „почтена жена“. Така де. Какво обаче да очакваш от роман, който започва с развод? „По-добре ми е без теб“ е едно от миналогодишните ми попадения. Любовен роман, който е забавен, добре написан и с класа, която модерните new adult заглавия пренебрегват в името на горещите сцени.
Година по-късно в ръцете ми е „По-добре ми е без брак“ (изд. „AMG Publishing“) от Дий Ърнст – на корицата отново има заигравка с чаша мартини, а аз възнамерявах да я чета в компанията на моя любим коктейл, на слънцето и на вълните. Е, шанс. Още от първите страници историята на Мона така ме увлече, че закъснях за една среща, четох книгата на опашката за кафе и искрено се зарадвах на неочакваното софийско задръстване, което ми даде възможност да прочета още няколко страници.
Противно на заглавието обаче, в тази книга бъка от сватби.
Тук идва и основният конфликт в романа – разумът или чувствата. Удобното статукво или рискът? Възможно ли е понякога преценката ни да е замъглена от сенките на миналото и страхът от връщането на болката, с която уж сме се справили?
Мона се оказва в центъра на епидемия от сватби – откачената й леля Лили ще се жени за седемдесетгодишния баща на най-известния нюйоркски мафиот, дъщеря й се жени за сина на гаджето й, а гаджето й (Спомняте си Бен, нали? Най-секси-водопроводчикът-на-света? Какво ли питам, кой би могъл да го забрави?!) иска и те да се втурнат към олтара. Добавете към цялата тази каша секси сватбена агентка (дъщерята на бивш мафиотски бос), изживяваща криза на идентичността хипарка (сестрата на Мона) и истеричната Доминик (новата жена на бившия съпруг на Мона), която тъкмо е открила, че мъжът й й изневерява…
Спокойно, всичко е под контрол. Или поне ще бъде след няколко (литра) мартини.
Много ми хареса и погледът „отвътре“ към света на любовните романи. Този толкова мразен и осмиван жанр носи радост на милиони читатели по света, акумулира огромен процент от печалбите на издателския бранш и неговите представители са едни от най-отдадените, работливи и обичани от публиката автори. Първите стъпки на Мона в света на самопубликуването правят този процес да изглежда нереалистично лесен, но все пак това е романтика, а не наръчник по книгоиздаване.
„По-добре ми е без брак“ е все така сладка и забавна, но между хумора и шегите успяват да се прокраднат и няколко по-сериозни нотки. И една от тях е, че не трябва да чакаме животът да ни даде втори шанс – трябва да си го дадем сами.
