Защо спрях да чета чиклити?, питам се, докато привършвам първото си подобно четиво от гимназията насам – изключително забавната „По-добре ми е без теб“ (изд. „AMG Publishing“) на Дий Ърнст. Ревюто на Мила ми напомни, че отдавна не съм чела нещо весело и непретенцизоно, което да ме поразсее от всевечните въпроси за смисъла на живота, смъртта и всичко останало. А и в крайна сметка… лято е. Понякога е хубаво, за разнообразие, да отидеш на плаж с книга, чиято доста яка корица подхожда на цвета на хавлията ти и носи слънчево настроение, а не те вкарва в драматична черна дупка.
Черна дупка е това, в което обаче попада главната героиня Мона в самото начало на книгата, когато съпругът й най-безцеремонно й заявява, че я напуска заради доста по-млада, слаба и руса французойка. След периода на шок и потрес, Мона провежда мини социологическо проучване сред роднини и приятели и научава, че всички са смятали Брайън за лош съпруг… включително и собствената му сестра.
Най-симпатичното е, че Мона е авторка на любовни исторически романи, от онези с особено силно изразен еротичен характер. Професионалното й изкривяване е причина въображението й да съчинява горещи сцени по средата на разговора, най-вече с добродушния и изключително сексапилен водопроводчик Бен. Раздялата обаче я вдъхновява да поеме в нова посока и вместо да пише за девици в беда, да разкаже историята на една независима четирийсетгодишна жена, която заживява по-добре след като съпругът й я напуска. Сега остава сама да изживее най-добрия си роман досега.
„По-добре ми е без теб“ разполага със задължителните за всеки уважаващ себе си чиклит образи – готина главна героиня с хапливо чувство за хумор, верните й дружки (които могат да приготвят убийствено мартини), гей приятелят й, смахнатите й роднини, един подкосяващ краката секси обект и един пълен кретен (неверният бивш съпруг), срещу когото гореизброената тайфа сформира обединен фронт.
Различното тук е, че Мона не е някоя двайсетгодишна вятърничава мадама, а зряла жена, която вече е минала през периода на глупостите, обуздава три дъщери и ежедневно жонглира с куп задачи. Краят на дългогодишния брак, който е определял живота й до момента, я разтърсва, но в същото време й открива много нови възможности за щастие. По-важно обаче е преоткриването на някои от старите тръпки, а именно ходенето по срещи с интересни мъже (и няколко откачалници), неангажиращият секс и преследването на целите, които си оставил зад гърба си в бързината.
Дий Ърнст има много приятно чувство за хумор и успява да те приобщи към Мона, наред със забавленията и абсурдите, които изживява. Благодарение на това „По-добре ми е без теб“ носи леко и свежо настроение. Идеалното четиво да разтовариш напрежението и да се насладиш на една героиня, която се забавлява напук на кофти обстоятелствата и в крайна сметка потвърждава надъхващата максима „всяко зло за добро“.
А, и да не забравя – Дий Ърнст милостиво споделя рецептата за перфектния коктейл с читателите си.
