О
т края на 90-те насам всички чиклити се опитват да са „Новата Бриджит Джоунс!“ или „Новата Беки Б!“ и повечето се провалят съкрушително. „По-добре ми е без теб“ (изд. „AMG Publishing“) на Дий Ърнст не се опитва да повтаря формулата на някой предишен бестселър, а уверено намира собствения си път. И й се получава ужасно добре! В „По-добре ми е без теб“ ще намерите най-добрата рецепта за мартини и потвърждение на златното правило, че краят винаги е ново начало.
Всичко това, поднесено с щипка ирония и много хумор, превръща романа в едно от най-горещите летни четива, с които може да се отправите към плажа и в компанията на любимия си коктейл да се впуснете в приключенията на Мона, майка на три тинейджърки и авторка на исторически любовни романи, която една априлска сутрин разбира, че съпругът й Брайън е решил да сложи край на брака им. Основната причина за това решение е петнадесет години по-млада от Мона, тежи петнадесет килограма по-малко от нея, доста по-руса е и се казва Доминик. Да, това е истинското й име – гадината на всичкото отгоре е французойка, така че има оправдание.
Мона сваля розовите очила и открива, че всички наоколо са мислили (не)благоверният й за огромен задник. И че може би животът без него няма да се окаже чак толкова отвратителен, колкото си е мислила в началото. Особено с помощта на повечко коктейли, лятна къща на плажа и куп приятели, които да те подкрепят.
Естествено, ще трябва отново да нагази в блатото „Ходене по срещи със странни индивиди от мъжки пол“ (пиянде, най-черногледия човек на планетата, секс маниак), но ще открие и удоволствието от необвързващия секс, добрата компания и мотивиращата сила на собствените ти амбиции. Особено когато няма кой да те спира.
„По-добре ми е без теб“ е чудесен пример за съвременен не-съвсем-любовен роман, които успешно борави с темите и проблемите на чиклит-жанра, но между смеха и закачките се промъкват и по-сериозни тонове. Понякога раздялата е най-доброто нещо, което може да ти се случи. Когато един път свалиш розовите очила и започнеш да виждаш всички цветове, животът изведнъж става една идея по-шарен и интересен.А и кой знае какво или кой те чака зад ъгъла…
