„Просто имам чувството, че всеки се опитва да направи нещо различно, но всички в крайна сметка правите едно и също проклето нещо.“ Когато тези думи бяха изречени от Ричард в романа на Алекс Гарланд „Плажът“ (изд. „Алма“) и във филмовата адаптация на младия Леонардо ди Каприо преди 22 години – никой не осъзна колко пророчески са всъщност.
Главният герой на романа говореше за капана, в който попадат пътешествениците като него, когато пътуват из Тайланд: всички посещават едни и същи места, от пътя Khao San в Банкок и 46-метровия храм на легналия златен Буда в Wat Pho до партита на пълнолуние на Ко Самуи. Той решава да направи „нещо различно“ и така предприема пътуване, за да намери таен самотен остров. Създателите на филма не са осъзнавали, че са на път да добавят това място към туристическия списък и дори ще станат свидетели как популярността му ескалира, пише The Guardian.
Локацията на филма за измисления рай с варовикови ръбове, който Ричард открива, е остров, наречен Фи Фи Лех. Докато там не попада Холивуд, малко хора знаят за него и още по-малко го посещават. Но след успеха на филма, той се превръща в острова, който всеки турист иска да види и към него се стичат до 6 000 посетители на ден – от курорти като Пукет, Краби и Ко Пи Фи.
„Просто не бяхме подготвени за толкова много туристи. Целият залив беше постоянно пълен с моторни лодки и дори не можеше да видиш пясъка на плажа, имаше толкова много хора“, разказва пред The Guardian водач от острова.
През 2018 г., изправени пред натрупващи се купчини боклук, изчезващи диви животни (на сушата и във водата) и мъртви корали (около 90% се смята, че са били унищожени чрез неправилно поставени котви на лодки, неволни плувци и химикали в слънцезащитния крем) тайландските власти решиха да действат. Въпреки съпротивата от страна на местните туроператори (през 2018 г. местоположението се оценяваше да генерира около £9,5 милиона приходи годишно) властите затвориха плажа, първоначално за период от четири месеца. Работейки с природозащитници и еколози, те удължиха периода за още една година. И точно когато се заговори, че заливът най-накрая ще се отвори отново, Covid удари, което означава, че беше затворен за туристи общо близо четири години.
„Ограниченията на пандемията всъщност дойдоха в подходящ момент за залива“, каза Сириват Суебсай, технически служител в горското стопанство, който наблюдава повторното отваряне на плажа.
По-малко от шест месеца след затварянето рифовите акули с черни върхове, които преди са използвали защитеното заливче като развъдник, започнали да се връщат. А след няколко години на спокойствие днес отново наброяват стотици. Природозащитниците имаха време и място да поправят и засадят близо 30 000 фрагмента корали, които вече са разцъфнали и привличат безброй рифове от риби, дори рядък вид рак Пуу Кай (не е забелязан повече от 10 години) посетил залива. Човешките посетители обаче нямат същата свобода на движение, както преди. Първата промяна е на кея – само осем лодки могат да акостират в даден момент и могат да останат не повече от час. Като не повече от 375 души могат да посетят наведнъж, което все още е много, но според властите е устойчиво.
„Построихме крайбрежната алея, за да предпазим хората от растителността, която беше почти унищожена“, каза Сириват.
Дори на най-посещавания плаж в Тайланд обаче човек може да се наслади на собственото си малко парченце от рая и да се почувства, сякаш е влязъл в страниците на книгата, следвайки стъпките на Ричард. В края на филма той разсъждава: „Разбира се, никога не можеш да забравиш какво си направил. Но ние се адаптираме. Продължаваме.“ Да се надяваме, че тук, в Мая Бей в Тайланд, с тези научени уроци и нови инициативи, думите му отново ще се окажат пророчески.
