Много обичам да чета детски книги, но при условие, че подобно на „Малкият принц“ само носят етикета „детски“, а всъщност са книги за възрастни под прикритие. И наистина, сега като се замисля за любимите си детски книжки от последните години, всички те са или много мрачни/тъжни, или много шантави. Май от собственото ми детство насам не ми се беше случвало да чета истински детска творба, която да е написана специално за малчугани, да звучи приповдигнато като за тях и да е съхранила в себе си неподправената им невинност. Сладкодумната италианска писателка Силвана де Мари обаче успя да ми припомни вълнението на детското четене с прекрасния си роман „Последният елф“ (изд. „Емас“).
Избрах си я заради нежната корица и красивите черно-бели илюстрации на Джани де Коно, но в крайна сметка ме спечели с простичкия си приказен сюжет за едно дете, едно пророчество, един дракон и една любов. Детето е Йоршкрунскваркльорнерстринк (звучи като кихавица, затова всички му викат накратко Йорш), последният оцелял от дъждовните потопи елф. Пророчеството е издълбано в стените на една от човешките тъмници и му предрича велико бъдеще на спасител на света. Драконът Ерброу също е последният по рода си и е пазителят на скрита библиотека, съдържаща цялото знание на света. А любовта… е, тя пък е изненада.
В началото на историята Йорш е едва дете, „неотдавна родено“, както той самият обича да напомня. Последният елф е принуден да оцелява сам-самичък в един много мъглив и много студен свят, който е царство на изпълнените с ненавист към елфите хора. Късметът обаче му се усмихва именно в лицето на двама човеци – Сайра и ловецът Монсер (и едно вярно куче). Те може и да не го разбират напълно, но въпреки всичко решават да го придружат в търсенето му на последния дракон, да го защитават и така да подложат самите себе си на опасност от гонения.
Много години по-късно пътищата им отново се пресичат, макар и не по начина, по който Йорш се е надявал. Последният елф вече е пораснал и помъдрял. За разлика от него обаче, светът, който е оставил зад гърба си като дете, е станал още по-суров, но не заради дъждовете и бурите, а заради жестокостта на хората. Дошло е време пророчеството да бъде изпълнено.
„Последният елф“ е класическа приказна история за героя, чиято смелост, доброта и съобразителност трябва да избавят невинните. Йорш, като всеки елф, притежава мъдрост и безкрайно състрадание към 
болката на живите същества. Той умее да прави и вълшебства, малки вълшебства, разбира се, като да съживи мушица и да разпали огън, но и те са достатъчни да всеят страх у неуките и суеверни хора. Силвана де Мари удачно приписва всички злини, случващи се в света на Йорш, на невежеството на човеците, които се оставят да им бъде отнето правото да четат, да пишат, да се учат и в крайна сметка се оказват подчинени на глупав, алчен и тираничен владетел. Знанието е сила, а онези, които са се отказали от него, се отказват и от себе си.
Романът се чете много леко, написан е красиво, с щипка хумор и с много нежност. Историята е пропита и от носталгична тъга – елфите, човеците и дори драконите постоянно копнеят за изгубения дом, за едно отминало или несбъднало се щастие, за приятел, някой, който да ги подкрепя въпреки всичко. Силвана де Мари често оставя героите си да изгубят надежда, но не напразно, а за да се поучат от самотата и трудностите и да добият нужната сила да извървят пътя към щастливия си край и новото начало.
Ако сте закопнели за по-класическа история, разказана от умел и състрадателен разказвач, съветвам ви да не пропускате „Последният елф“ на Силвана де Мари. Пък и освежаващо за малко да се измъкнеш от напористия англо-американски поток и да се потопиш в топлите обятия на един италиански роман. Доколкото знам, книгата има и продължение, озаглавено L’ultimo Orco („Последният орк“). Да се надяваме, че не след дълго ще видим и него на български.
